8 nov 2009, 1:31

Родена, когато твоята зима се сбогуваше

  Prosa » Cartas
993 0 1
1 мин за четене
Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. И повече никога не повтори болезнената смелост.
Родена, когато за първи път не заспа сам. И това така силно ти хареса.
Родена, когато Ролинг Стоунс палеха кръвта ти. После я палеше хаосът. Наоколо.
Родена, когато се влюби в актьорите. И реши да станеш един от тях.
Родена, когато още носеше истинското си име. И така си беше добре.
Родена, когато за първи път танцува блус. А той си остана единствен и до днес.



Родена, когато ти тичаше свободен. Такъв, какъвто вече не си.
Родена, когато узря първото зимно грозде. Такова повече никога нямаше.
Родена, когато глухарчетата се гонеха в мартенските нощи. Те още са толкова студени.
Родена, когато звездите над нас все още се виждаха. Сега вече сме слепи.
Родена, когато хората се обичаха. Тогава все още знаеха как.



Тези 16 години, те не са никак много. Какво са тогава 14?! Спри да мислиш за тях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислава Благоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Любовта има толкова много лица или всъщност няма нито едно?
    Хареса ми, много!

Selección del editor

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...