8.11.2009 г., 1:31 ч.

Родена, когато твоята зима се сбогуваше 

  Проза » Писма
731 0 1
1 мин за четене
Родена, когато изпиваше първата си чаша евтина водка. Тази, която ти докара първия махмурлук.
Родена, когато палеше първата си цигара. А после реши, че вече не ти се пуши.
Родена, когато за първи път целуна момиче. И после реши, че само едно не ти стига.
Родена, когато за първи път се качи на мотор. И повече никога не повтори болезнената смелост.
Родена, когато за първи път не заспа сам. И това така силно ти хареса.
Родена, когато Ролинг Стоунс палеха кръвта ти. После я палеше хаосът. Наоколо.
Родена, когато се влюби в актьорите. И реши да станеш един от тях.
Родена, когато още носеше истинското си име. И така си беше добре.
Родена, когато за първи път танцува блус. А той си остана единствен и до днес.



Родена, когато ти тичаше свободен. Такъв, какъвто вече не си.
Родена, когато узря първото зимно грозде. Такова повече никога нямаше.
Родена, когато глухарчетата се гонеха в мартенските нощи. Те още са толкова студени.
Родена, когато звездите над нас все още се виждаха. Сега вече сме слепи.
Родена, когато хората се обичаха. Тогава все още знаеха как.



Тези 16 години, те не са никак много. Какво са тогава 14?! Спри да мислиш за тях.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта има толкова много лица или всъщност няма нито едно?
    Хареса ми, много!
Предложения
: ??:??