РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа да вършеше дядо Костадин, на страничния наблюдател му се струваше, че тук няма усилие и напрежение - всяко негово действие е красиво, спокойно и спорно. Неговите очи виждат работата само от хубавата ù страна. Погълнат от полски труд, взорът му ще забележи и красивата небесна дъга, и причудливата форма на облаците в синьото небе, и побягналия изпод косачката заек, след който добродушно ще подвикне и ще се засмее, ще забележи и далечните коне, които сякаш пасат на хоризонта меките лъчи на залязващото слънце.
Черноземът на Тракия за него не е кал, а хранителна среда за никнещата къзълджа (пшеница). Воловете, овцете, конете, кучетата, магарето - за него не са безсловесни животни, а кротки друга ...