Стефан обичаше да се разхожда привечер. Когато не бе на работа и сутрин. Минаваше през парка. След това се отбиваше в едно от кафенетата в центъра на града. Там се познаваха и рядко влизаха нови клиенти. Топъл летен ден. Нямаше хора по улиците. Слънцето грееше и всеки търсеше прохлада там, където имаше сянка или помещение с климатик. Следобед. Малко преди вечерта да скрие слънчевите лъчи. Стефан влезе в кафенето. Усмихна се. Поздрави седналите вътре хора и се настани до обичайната за него маса. Донесоха му питие. Стефан отпи. Погледна навън през прозореца и каза:
- Какъв хубав ден! Слънце. Лято. Радост.
От съседната маса гопогледна Станчо. Възрастен мъж. Той си взе кафето и се премести до Стефан. Погледна го изпитателно и каза:
- Не те питах дали може да седна до теб. Но щом се радваш по детински на всичко, което те заобикаля си помислих, че няма да имаш против.
- Разбира се! - отговори Стефан. - Тази маса да не е моя! Сядай!
Станчо се обърна към сервитьорката и каза:
- Неговото го хва ...