Rose Belle Du Foa
(Из мемоарите на един художник от втората половина 18- ти век)
Беше петък в 22.22 часа, в мансардата ми на остров Шозе в залива Сен Мало. Бях наследил бароковото имение на хълма от пра - дядо си. Сега, заел любимото му място пред огромният френски прозорец, се бях отдал на гледката пред мен. През зимата в Шозе беше безлюдно и мистично, но това допълваше онова неистово драматично напрежение което изпитвах в ателието. Освен пазачът на фара и неколцината рибари тук, никой не знаеше че при висока приливна вълна островите изчезваха и едва десетина бухти оставаха да се мержелеят на хоризонта. Един от островите с причудлив релеф и отвесни скали оцеляваше и двойка лебеди намираха убежище тук до отлива. Носеха се легенди за потънали ветроходни кораби, за русалки и влюбени в тях моряци. Мястото бе потресаващо красиво и бе всичко от което имах нужда.
Бях нахвърлил няколко скици от фара в залива и часовете прекарани там, бяха най- умозрителното явление в живота ми. Възнамерявах д ...