Rose Belle Du Foa

                          (Из мемоарите на един художник от втората половина 18- ти век)

  Беше петък в 22.22 часа, в мансардата ми на остров Шозе в залива Сен Мало. Бях наследил бароковото имение на хълма от пра - дядо си. Сега, заел любимото му място пред огромният френски прозорец, се бях отдал на гледката пред мен. През зимата в Шозе беше безлюдно и мистично, но това допълваше онова неистово драматично напрежение което изпитвах в ателието. Освен пазачът на фара и неколцината рибари тук, никой не знаеше че при висока приливна вълна островите изчезваха и едва десетина бухти оставаха да се мержелеят на хоризонта. Един от островите с причудлив релеф и отвесни скали оцеляваше и двойка лебеди намираха убежище тук до отлива. Носеха се легенди за потънали ветроходни кораби, за русалки и влюбени в тях моряци. Мястото бе потресаващо красиво и бе всичко от което имах нужда.

  Бях нахвърлил няколко скици от фара в залива и часовете прекарани там, бяха най- умозрителното явление в живота ми. Възнамерявах да остана в Шозе, докато и „последната бухта от архипелага“ не се появи на платното ми. Долу в левият му край поставих името си и това на творбата. „Нормандски прилив“ (Аугуст Пиноар)

  Мислех си за Ла Манша когато тя се появи в ателието. Не ме смути сатенената й рокля в цвят екрю, въпреки че бе едва началото на февруари. Помня странното изтръпване в пръстите на лявата ми ръка, точно когато тя произнесе името си - Rose Belle Du Foa. Пърхане на птичи криле ме извади от унеса, в който бях изпаднал, ‘’Mon fantaisie érotique doit être peinte nue’’- думите й прелетяха над рамото ми.Тя бе тази, която говореше с древен френски акцент и аз някак си заставих себе си да погледна часовника на стената. Не бе изминала и секунда от появата й. Аз простенах името й и от устните ми се изплъзнаха думите „Ce serait un grand plaisir pour moi“

  Приличаше на мраморна гравюра, когато ме удостои с гледката на голата си прелест. Не можех да отвърна очи от нея, докато четката сама намери ръката ми. “Мога ли да се наметна с пардесюто ви, monsieur, тук е хладно?“– нещо витаеше във въздуха и бях сигурен, че последните й думи прозвучаха с подчертан британски акцент. Тя улови мисълта ми и едва чуто произнесе – “Tам, от където идвам, се говори нормандски”.

  Нощта бе виолетова, а Rose Belle Du Foa ухаеше на море, на бриз и косата й незнайно защо се развяваше. Не помнех да съм отварял прозорецът зад нея, но усещах присъствието на студен вятър върху лявата си ръка. Пръстите ми танцуваха в тайнствен ритуал, а тишината в стаята ставаше все по- плътна. На платното островите един по един се появяваха и бяха толкова истински, че можех да ги докосна. Графитеният цвят преобладаваше. Сиянието на луната озаряваше стаята и падаше по един умопомрачителен начин върху част от платното.Там, където трябваше да е загадъчният остров. На негово място под ръката ми се появиха две гребла и една плоскодънна лодка. Типичната за Шозе- дорис.

   Беше ранна съботна сутрин. Часът, 4:12. Измъкнах се от креслото си и някаква вътрешна гравитация ме доведе до платното. Знаех, че е шедьовър.

Ще бъда напълно откровен с вас. Аз вярвам в емпиричното и тайнствената мистика за мен, не обяснява появата на дорис в картината.

Но това беше същата лодка с която пристигнах от Гренвил в Шозе.

А картината, наистина беше шедьовър.

  Бележки от автора:

  monsieur- сър, господин

  малка плоскодънна лодка

‘’Mon fantaisie érotique doit être peinte nue’’- "Моята еротична фантазия е, да бъда нарисувана гола"

„Ce serait un grand plaisir pour moi“- "За мен ще бъде голямо удоволствие"

 Островите Шозе- група от острови в Ла Манша, на юг от Нормандските острови

Всички географски понятия са реални, останалото е фикция. Един от лебедите на тайнственият остров, е въплътен в образа на Роуз.