15 may 2008, 15:31

Розата и славеят

  Prosa » Relatos
1.3K 0 3
1 мин за четене
 

"... Тогава славеят се притисна по-силно към шипа, шипът допря неговото сърце и жесток пристъп на болка го прониза от глава до крака. Все по-люта и по-люта беше болката и все по-буйна и по-буйна ставаше неговата песен, защото той пееше за любовта, която постига съвършенство чрез смъртта, за любовта, която не умира и в гроба..."
                                                       Оскар Уайлд "Славеят и розата"

Вървеше бавно, дъждът се смесваше със сълзите и. Нямаше посока. Просто вървеше сама в огромния град. Една тъжна жена сред тълпа от хора, всеки загрижен и потънал в собствения си свят.

Тогава я видя.

Една прекрасна червена роза в калта.

Наведе се и я вдигна. Някой беше прекършил малките и шипчета. "Какви сме ние, хората! Страхуваме се дори от леко убождане!". Притисна цветето до гърдите си. Тръпка премина през крехкото и тяло.

Тя рязко смени посоката и с бърза крачка се отправи към дома си. Съблече мокрия шлифер и само с върха на пръстите си нежно отми калта от пурпурните листенца. "Целувам върховете на пръстите ти!" - споменът премина като стон през съзнанието и. Огледа се, все едно не беше в собствения си дом, видя изящната кристална вазичка и постави ласкаво цветето в нея.

Механично отвори капака на пианото. Не беше свирила от месеци. Разтри премръзналите си пръсти и докосна клавишите. Познатият звук я изтръгна от вцепенението. Засвири. "Лунната соната"... С всеки следващ акорд усещаше топлината, която нахлуваше в пръстите и. Свиреше, затворила очите си, а по лицето и се стичаха сълзи и правеха вадички от отмиващия се грим.

Свиреше!

Отвори очите си и погледна розата. Стори и се, че цветето помръдна с пурпурната си кадифена главица.

Усмихна се.

С последния акорд се изправи рязко и отиде до дамската си чанта, извади флакона с приспивателните и ги изсипа в тоалетната. Гледаше, докато водната фуния ги отнасяше далеч... далеч...

Усети спокойствие и лекота в гърдите си.

Болката я нямаше! Нямаше я болката!

Нямаше я!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Прекрасно е!
  • Знаех си аз че трябва да золожа на Оскар Уайлд
    Майтапя се, разбира се
    Благодаря за оценката!
  • "Славеят и розата" ми е любимият разказ.Много се зарадвах като видях нещо свързано с него.А след като прочетох това продължение ми стана по-добре.Много красиво написано,красиво пишеш и просто е страхотно!

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...