Розите са такова великолепно цвете само заради хайпа във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцветиш живота. После, въпреки слепотата си, събираш кръвта в някакъв съд и разливаш, разливаш, разливаш... Течността се съсирва, а малко след това бъркаш дълбоко в себе си, за да извадиш нов чифт очи. Има ли смисъл да викам, да те опръсквам с плюнка на сантиметър от тях? Ще илюстрирам ли достатъчно добре картината, за да я купиш без пари? Или предпочиташ да се изръсиш щедро за намацания с боя задник на някой „Голиат“ в изкуството?
Всичко това било душевна пръдня. Постарай се повече, защото тази и онази другата пръдня са ме забавлявали по два коренно различни и съвършено еднакви начина. Следиш ли ми мисълта? Май сам избрах да се изгубиш измежду редовете...
Нота по нота, струна по струна... С ...