Рози, старец, цигари и кисели краставички

Розите са такова великолепно цвете само заради хайпа във времената, в които все още не са били официален символ на романтиката. И стават още по-великолепни, когато за момента са наше притежание.
Избождат ти очите, за да видиш (каква ирония), че червеното не е единствената багра, с която можеш да си оцветиш живота. После, въпреки слепотата си, събираш кръвта в някакъв съд и разливаш, разливаш, разливаш... Течността се съсирва, а малко след това бъркаш дълбоко в себе си, за да извадиш нов чифт очи. Има ли смисъл да викам, да те опръсквам с плюнка на сантиметър от тях? Ще илюстрирам ли достатъчно добре картината, за да я купиш без пари? Или предпочиташ да се изръсиш щедро за намацания с боя задник на някой „Голиат“ в изкуството?
Всичко това било душевна пръдня. Постарай се повече, защото тази и онази другата пръдня са ме забавлявали по два коренно различни и съвършено еднакви начина. Следиш ли ми мисълта? Май сам избрах да се изгубиш измежду редовете...

Нота по нота, струна по струна... Сякаш ще рисувам по цигулка, докато тя свири звука на кисели краставички.
... Какво? Краставичките не звучат никак, ще кажете! Сами по себе си – да, но хайде сега питайте стареца, който примлясква блажено на онази пейка ей там.
Едната му ръка, която държеше зеленчука, едвам се отлепяше, за да стартира пътешествието си. Скоро щеше да измине неколкократното напред-назад приключение и да ознаменува края на краставичката. Старчето не се притесняваше, защото бурканът до него си беше пълен. Погледна нагоре към небето и видя, че облаците са се сгъстили. Щеше да вали.
С пръстите на другата си ръка, въпреки липсата на каквато и да е сила, старецът стискаше здраво цигара – сякаш се страхуваше белите петна да не му я откраднат. Мъжът не беше особено заможен, но можеше да си позволи този „лукс“. Обичаше да пуши и да яде. Причината не беше лакомия, а защото така се срещаше с единствените си приятели - цигарите и краставичките.
Старецът хлъцна, но не беше нито пиян, нито уплашен. В разказа му се беше паднала най-приятната възможност - преди малко се беше сетил за виц от казармата. След като изяде последната краставичка, мъжът се протегна за още една. Изведнъж главата му натежа, устните му се извиха в усмивка и той се отпусна на пейката. Беше се унесъл сладко-сладко в една последна дрямка.
Цигарата изгасна. Облаците бяха отронили първата сълза.