Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладени от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата-жаба, Иван - царския син... Погледнах им очите - бяха разширени от любопитство, от почуда и разпалена фантазия. Не можех да си видя моите очи, но бях сигурен, че в този момент и те изглеждаха по същия начин, защото бях не по-малко очарован от прочетеното. Всичко беше толкова самобитно и екзотично руско - едновременно реално и вълшебно. Реалността изглеждаше толкова вълшебна и вълшебствата толкова реални, че Сашко не издържа да не направи коментар... Тъкмо четях за доведените сестри на Малечка-Палечка - Едноочка, Двуочка и Триочка. Сашко възкликна: "Тате, изкаш ли вече ти да си Едноочко, аз Двуочко, а Невичка - Триочка!?" Както винаги - хитър! За себе си остави най-физиологично нормалния приказен образ, а за Невичка - най-ненормалният! Триочка! Егати урода ù набута! Макар че тя, горката, разбрала-недоразбрала, прие офертата безропотно, със сляпо упование в авторитета на Батето. Аз обаче запазих известни резерви към помислите на Сашко и зададох резонния въпрос: "И?!" Сашко сякаш очакваше, че ще му се налага да дава обяснения и започна веднага, с вече готов план за действие...
"Първо на теб ще ти извадим едното око, за да станеш Едноочко. А после с една бормашина ще пробием дупка в главата на Невичка, където ще ù сложим твойто око, за да стане тя Триочка!" Малиииии! Това вече ми заприличваше по-скоро на криминална, отколкото на приказна история. Особено това с пробиването на дупка в челото на Невичка! Ужас! И в същото време ме досмеша, защото, докато Сашко обясняваше как на мен ще ми извадят едното око, Невичка по стар навик, за да не остане по-назад, се обади: "А Нана!?" Е, въобще нямаше да остане по-назад - даже щеше да бъде с едно око по-напред от всички. Тази светла перспектива особено радваше Сашко и той коварно тънко се смееше на нейната незавидна, приказна участ...
... Но пък той не осъзнаваше, че с двете си очи щеше да си остане един най-обикновен, реален герой, в който нямаше да има нищо необикновено и вълшебно - руски приказно вълшебно... Толкова много губеше!