Боже, колко са вълшебни руските вълшебни приказки! Бях забравил това, докато не започнах да ги чета всяка вечер на Сашко и Невичка. Изведнъж те притихнаха, завладени от историите за Баба Яга, Кошчей Безсмъртни, Василиса Прекрасна, Принцесата-жаба, Иван - царския син... Погледнах им очите - бяха разширени от любопитство, от почуда и разпалена фантазия. Не можех да си видя моите очи, но бях сигурен, че в този момент и те изглеждаха по същия начин, защото бях не по-малко очарован от прочетеното. Всичко беше толкова самобитно и екзотично руско - едновременно реално и вълшебно. Реалността изглеждаше толкова вълшебна и вълшебствата толкова реални, че Сашко не издържа да не направи коментар... Тъкмо четях за доведените сестри на Малечка-Палечка - Едноочка, Двуочка и Триочка. Сашко възкликна: "Тате, изкаш ли вече ти да си Едноочко, аз Двуочко, а Невичка - Триочка!?" Както винаги - хитър! За себе си остави най-физиологично нормалния приказен образ, а за Невичка - най-ненормалният! Триочка! Егат ...