17 sept 2008, 9:01

Ръф

  Prosa » Relatos
785 0 3
2 мин за четене

След като се плацика в любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, Но Щен Вълк се излегна на припек, за да се поизсуши и благодарение на топлата милувка на слънчевите лъчи, заспа. Незнайно колко време по-късно вълкът се събуди, протегна се блажено и... замръзна... после бавно и много внимателно, без резки движения, кръстоса поглед към носа си, където най-нахално се беше настанила една пчела. Но призова сам себе си към търпение и зачака неподвижно, почти не смеейки да диша натрапникът да се махне.

В този момент по пътеката се зададе Ле Вент подсвирквайки си и от време на време дуелирайки се с въображаеми противници със своята клонка-сабя. Той беше в добро настроение, защото отиваше на гости на Ка Приз На, която щеше да му "покаже" цветната си градина. Ле Вент беше човек на действието, като най-силният атлет в селото - на съборите никой не можеше да вдигне по-голяма тежест от него, никой не хвърляше камък по-далеч, не беше губил преборване от повече от две години вече и само На Хал Че можеше да го надбяга. За това последвалите събития бяха, както се изрази по-късно Кух Че Реп - един добър урок по мислене преди действането. Та... нашият момък видя вълка и пчелата и веднага се задейства - опита се да удари нахалното насекомо с клонката си, но пчелата благоразумно отлетя, така че ударът попадна точно по носа на Но Щен Вълк. В последвалите минута-две се разбраха две неща: 1-во, че Ле Вент понякога успява да съобрази ситуацията достатъчно бързо и 2-ро, че не само На Хал Че може да тича по-бързо от него...

Ка Приз На вдигна поглед от цветето, за което се грижеше в момента точно на време, за да види как Ле Вент на бегом прескача оградата на градината й и подпирайки се на нея, започна да диша тежко и учестено. Момичето огледа зачервеното му лице, говорещо за скорошно дълго и интензивно тичане, после сведе поглед надолу към сериозно пострадалият му панталон, говорещ кой знае за какво. Ка Приз На погледна зад оградата си в посоката, от която се появи Ле Вент, където стоеше Но Щен Вълк, който гледаше лошо и точно в този момент многозначително изплю част от тежко пострадалия панталон. Тези наблюдения й бяха достатъчни, за да навлезе горе-долу в ситуацията и след като се увери, че няма сериозни поражения в живата сила, тя се зачуди кога ли младежът ще се усети, че в момента е почти без панталони. Ка Приз На се усмихна и намигна весело на Но Щен Вълк, който в отговор обидено изпръхтя и се оттегли с вирнат нос. Момичето си обеща да почерпи в най-скоро време вълка едно питие при Хо.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...