След като се плацика в любимия си Не Чак Толкова Голям Вир, Но Щен Вълк се излегна на припек, за да се поизсуши и благодарение на топлата милувка на слънчевите лъчи, заспа. Незнайно колко време по-късно вълкът се събуди, протегна се блажено и... замръзна... после бавно и много внимателно, без резки движения, кръстоса поглед към носа си, където най-нахално се беше настанила една пчела. Но призова сам себе си към търпение и зачака неподвижно, почти не смеейки да диша натрапникът да се махне.
В този момент по пътеката се зададе Ле Вент подсвирквайки си и от време на време дуелирайки се с въображаеми противници със своята клонка-сабя. Той беше в добро настроение, защото отиваше на гости на Ка Приз На, която щеше да му "покаже" цветната си градина. Ле Вент беше човек на действието, като най-силният атлет в селото - на съборите никой не можеше да вдигне по-голяма тежест от него, никой не хвърляше камък по-далеч, не беше губил преборване от повече от две години вече и само На Хал Че можеше да ...