Ръждясалата планета
А, скоро ще стигнем… Още малко и сме в звездната система, а оттам е хвърлей място. Отдалеч ще я забележиш. По цвета, разбира се. Някак си особен – мътен цвят. Няма кислород, няма метан, не е и безвъздушна. Просто… Мътилка…
Ръждясалата планета… Някога там е имало развит живот. Не само растения и животни, а дори мислещи същества. Е, учените още спорят доколко мислещи са били, но ние не сме учени. И ще ти кажа с опита си на космически пилот – не вярвам много в цивилизацията им. Сам видя – посетихме вече няколко планети., на които има живот. Летящи животни, хора дори. Цивилизацията там е насочила всички усилия към обогатяване на висшите същества с природни качества. Не само летенето, а и предаването на мисли и образи на разстояние, усет за средата и опасностите, хранене от атмосферата, разум и необхващан от биологията морал…
Това са висши постижения на природата!
А на Ръждясалата планета животът тръгнал в друга посока. Вместо да се развиват хората, цивилизацията започнала да търси начин да облекчи невежеството, мързела, нежеланието за труд и познания.
И създала превозни средства – не само за товари, а и за самите хора. Изобретила технически машини за събиране на информация и обработката й. Заменила човешките усилия с минималните вложени дейности за труд…
И хората започнали да се деформират физически и умствено.
Защо да се трудят, когато имат машини? Защо да учат, когато могат да намерят всяка информация в апаратура за тази цел? Защо да измислят, когато сложни технически средства могат да предоставят всякакви варианти и да посочат оптималния?
А машините се умножавали, умножавали, умножавали…
Докато един ден планетата се оказала претрупана с метал. Неработещ метал – вече нямало кой да се погрижи за техниката? Да зареди гориво, да ремонтира, да подобрява…
Без познатите улесняващи средства, хората…
Да, логично е…
А планетата останала с толкова метал, че понякога тук идват дори ръждоядите от Психо – 333 1/3. Безплатно хранене…
Аха, ето я Ръждивата планета… Сега внимавай, трябва да заобиколим и продължим по маршрута…
Поеми командването! Аз малко ще отдъхна, че петият ляв крак нещо ме засърбя…
© Георги Коновски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Много те бива да ми "стартираш тягостни заключения" ей
В крайна сметка в резултат на Научно - техническия прогрес насекомите спечелиха войната с хората ! -
Благодаря, Костадине, Стойчо!
Живи и здрави! -
Вярно!Честит петльов ден!Да са живи и здрави наследниците ни!
-
Ми какво друго ми остава освен да се почеша зад третото ухо под лявата мишница със средния нос на темето.Сериозно замисляш Георги.Поздрав,и честит петльов ден и да са ни живи и здрави синове,внуци и всички покрай тях.
-
Благодаря, Надя, Румяна,Светличке, Дочке, Стойчо!
-
"Да, логично е…" И плашещо истинско...
-
Доколко ли мислещи да са били...
-
Тъжен резерват за ръждясали отпадъци...
Ужасно реалистична перспектива!
Поздравления, Георги! -
С Надя и поздравления
-
Ние атрофираме и ръждясваме, сенсей и не е фантастика за съжаление.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
