Ръждясалата планета
А, скоро ще стигнем… Още малко и сме в звездната система, а оттам е хвърлей място. Отдалеч ще я забележиш. По цвета, разбира се. Някак си особен – мътен цвят. Няма кислород, няма метан, не е и безвъздушна. Просто… Мътилка…
Ръждясалата планета… Някога там е имало развит живот. Не само растения и животни, а дори мислещи същества. Е, учените още спорят доколко мислещи са били, но ние не сме учени. И ще ти кажа с опита си на космически пилот – не вярвам много в цивилизацията им. Сам видя – посетихме вече няколко планети., на които има живот. Летящи животни, хора дори. Цивилизацията там е насочила всички усилия към обогатяване на висшите същества с природни качества. Не само летенето, а и предаването на мисли и образи на разстояние, усет за средата и опасностите, хранене от атмосферата, разум и необхващан от биологията морал…
Това са висши постижения на природата!
А на Ръждясалата планета животът тръгнал в друга посока. Вместо да се развиват хората, цивилизацията започнала да търси начин да облекчи невежеството, мързела, нежеланието за труд и познания.
И създала превозни средства – не само за товари, а и за самите хора. Изобретила технически машини за събиране на информация и обработката й. Заменила човешките усилия с минималните вложени дейности за труд…
И хората започнали да се деформират физически и умствено.
Защо да се трудят, когато имат машини? Защо да учат, когато могат да намерят всяка информация в апаратура за тази цел? Защо да измислят, когато сложни технически средства могат да предоставят всякакви варианти и да посочат оптималния?
А машините се умножавали, умножавали, умножавали…
Докато един ден планетата се оказала претрупана с метал. Неработещ метал – вече нямало кой да се погрижи за техниката? Да зареди гориво, да ремонтира, да подобрява…
Без познатите улесняващи средства, хората…
Да, логично е…
А планетата останала с толкова метал, че понякога тук идват дори ръждоядите от Психо – 333 1/3. Безплатно хранене…
Аха, ето я Ръждивата планета… Сега внимавай, трябва да заобиколим и продължим по маршрута…
Поеми командването! Аз малко ще отдъхна, че петият ляв крак нещо ме засърбя…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
В крайна сметка в резултат на Научно - техническия прогрес насекомите спечелиха войната с хората ! 
