Живели някога на един остров всички чувства. Един ден обаче островът започнал да потъва и на чувствата им се наложило да напуснат острова. Всяко отплавало със своя кораб. Само Щедростта и Любовта упорствали да останат до последно. Когато разбрали, че вече всичко е изгубено, се огледали за помощ, но уви - нямало кой да им помогне. Били сами. Седнали на един камък и се загледали в красотата на залеза.
- Ех, Любов, останахме само ние. Дали времето ще ни пощади? - замислено попитала Щедростта.
- Разбира се, сестричке, времето помага винаги. - отговорила Любовта. - Просто трябва да не губим надежда.
Усмихнали се една на друга и отново се загледали в далечината. Не се минало много време и Любов излязла права. На хоризонта съзрели кораб - голям, с опънати бели платна, а на палубата му - мъж. Той не бил като останалите. Черната му абаносова коса свободно се ветреела, тюркоазенозелените му очи гордо оглеждали пътя, а силните му ръце - смело стискали въжетата. Този мъж бил необикновен. Тогава дв ...