Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Земята сякаш се подготвя за нещо по-тежко и мъдро.
Топлите лъчи на слънцето сякаш се отдалечават и се скриват зад някаква стена, заместени от все по-честите дъждове. Дърветата се оголват напълно, прошарените от листа пътеки улягат и добиват кафяв цвят. Хората вървят по-бързо, криейки се от студа… Светът сякаш се свива, предусещайки нещо. Колите хвърчат, някоя майка дърпа детето си за ръката, докато то се е спряло да види оранжевото листо с форма на пеперуда. А знаеш ли, че листата имат дъх на канела! Да, точно на канела! Вечер улиците се опразват, чакайки и чакайки…
Докато най-после… падне първият сняг. Бял, чист, необезпокояван, той натрупва на фона на нощните лампи. Без звук сякаш завива земя ...