15.09.2011 г., 20:42

С аромат на студ...

1.1K 0 0
1 мин за четене

Сещаш ли се за онзи специфичен аромат на студ и запалени печки? Шаловете са метнати през врата, чашите с чай димят, а дъхът на хората рисува фигури. Влюбените са притиснати един до друг по-силно, бездомните са се свили в ъглите, кучетата се боричкат, а децата се хвърлят в купчините шарени листа. Земята сякаш се подготвя за нещо по-тежко и мъдро.

Топлите лъчи на слънцето сякаш се отдалечават и се скриват зад някаква стена, заместени от все по-честите дъждове. Дърветата се оголват напълно, прошарените от листа пътеки улягат и добиват кафяв цвят. Хората вървят по-бързо, криейки се от студа… Светът сякаш се свива, предусещайки нещо. Колите хвърчат, някоя майка дърпа детето си за ръката, докато то се е спряло да види оранжевото листо с форма на пеперуда. А знаеш ли, че листата имат дъх на канела! Да, точно на канела! Вечер улиците се опразват, чакайки и чакайки…

Докато най-после… падне първият сняг. Бял, чист, необезпокояван, той натрупва на фона на нощните лампи. Без звук сякаш завива земята, а падащите снежинки потреперват на фона на уличния фенер. Сутринта светът се събужда някак по-мъдър. По-цял. По-чист.

А когато ти излезеш, пред теб ще е едно огромно бяло платно, което чака да направиш първия щрих върху него. Стъпките ти ще остават след теб, а аз ще ги следвам, макар и отдалеч. И ще знам, че ти си някъде там и вървиш… и това ще ме стопля в моята зима тук. А когато се измориш и спреш, рано или късно ще те настигна, за да мога аз да те стопля. А споменът за моя топъл дъх ще стопля твоята зима. И така ще вървим по едно и също бяло платно, оставяйки нашата част от картината. И едва след време, извървели достатъчно път, ще можем да погледнем картината отдалеч и да разберем какво сме нарисували… поотделно, но заедно.



А днес ми замириса на студ…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...