С дъжд от лилии поръси ме
С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър премина по мен и посипа цветчета. И искане заваля. Бял цвят. И аромат прелестен.
Остър глад подлуди птиците. Всички. И тихи стъпки на опасна жена. Преминаха. В роса задъхана от обаяние. И свлякох роклята си. Чрез ласки скрила крехкост. Зад съсипващ плам. Окъпана от лунна светлина. Докосна ме.
И този допир тъй вълшебен бе. На мъж. Дъб. Силен. Вкопал се в нежната ми плът. И имах те. В сладък пир на две тела. Сред лилии.
Но все още не узнал до край вкуса ми. И морен. Изпих те. Изящен кварц покри те. И боровинки. Нрав многолик на тайнствена луна. Буди те. В съня ти нощен още. С притихнал в крайчеца на устните ти вик.
© Светла Асенова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
В съня ти идвам само по тиара... 😋
-
😀😀😀...
Благодаря ти!
Лирическата дама цял ден линя в покруса...
Лирическия "любим" пак се беше запилял някъде с коня... 😋 -
Наденце... ❤
Така ми е хубаво, че си тук...
Винаги си толкова остроумна...
Благодаря ти! -
Рип ван Уинкъл, да беше, събудил би се, от толкова красота, любов и копнеж..."Ред бул", кафе, друг мъж?
-
Краси... 😀😀😀
Наистина съм поласкана...
Толкова време си отделила да направиш това...
Благодаря ти! -
"Щом теб те няма в таз заря вечерна
Дали ще вкуси някой тези устни
До него как желая с плам да лумна
Майски дъжд...Но разцъфнах аз напусто
В очите ти...Света ми ти докрай превзе
На инат...Такава ревност ме терзае
В прегръдка нека да остана сънна
Щом с него легнем сред листа и мъх
И пак се сливат търсещи сияния
В ръцете ти листенце алено съм
С дъх на малина... От болката ти пия вдъхновение.."
Е, събуди го. -
Я, да видим, на кой са му влязли бръмбари в главата...
Марко... 😀😀😀 -
От това красиво писания ми се прииска нещо с дръпнати очички.
Казах на жена ми а тя ми отвърна:
- Не мога да ти помогна. Моите очи не са дръпнати, но ако искаш, можеш да отидеш до зоопарка и да хванеш лисицата. -
Благодаря ти, Марко! 🙂
Толкова ми е приятно, че си прочел моето разказче... -
Писанието ти не е Шекспирово този път.
Прилича на японска поезия.Малка японка стъпва на пръсти. Вишнев цвят я вали. Отива при своя самурай. Той ѝ ръмжи нежно, все едно се кара, но такъв е японския език. Тя свела глава. Мяука като коте.
Прекрасна, нежна творба в стил на японска любовна поема.
Поздрави ! -
Сенд... 😀😀😀
Ще ме умориш... -
Мъжът-дърво/дъб е мечта на всички поетеси.
-
Благодаря ти, Марианка! ❤
Разбираш ме така добре...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Отново галиш възприятията ми с чудните си стихове...
P.S.
Чак сега виждам Новогодишния ти поздрав...
Извинявай!
Много, много мило...
За много вдъхновения!