С дъжд от лилии поръси ме
С дъжд от лилии поръси ме
В нощта, през която разцъфтяха от обичане най-ранните лилии. Тръгнах. Невидим вятър премина по мен и посипа цветчета. И искане заваля. Бял цвят. И аромат прелестен.
Остър глад подлуди птиците. Всички. И тихи стъпки на опасна жена. Преминаха. В роса задъхана от обаяние. И свлякох роклята си. Чрез ласки скрила крехкост. Зад съсипващ плам. Окъпана от лунна светлина. Докосна ме.
И този допир тъй вълшебен бе. На мъж. Дъб. Силен. Вкопал се в нежната ми плът. И имах те. В сладък пир на две тела. Сред лилии.
Но все още не узнал до край вкуса ми. И морен. Изпих те. Изящен кварц покри те. И боровинки. Нрав многолик на тайнствена луна. Буди те. В съня ти нощен още. С притихнал в крайчеца на устните ти вик.
© Светла Асенова All rights reserved.
