11.
Йоан трепна и се ослуша...
Тишина...
Но някакво предчувствие го накара да се вгледа в тъмната зала. Усещаше нещо зло. И по-лошо – усещаше страх...
До входа трябваше да има двама пазачи. Но на леката смътна светлина, проникваща отвън, не се виждаше човешка фигура. Само две купчини – парцали ли, боклук ли, трупнати до огромната желязна врата...
А към неговия трон – към съкровищата от храна, бавно пълзеше сива сянка. Тихо, като нощен облак...
Йоан се отпусна настрани и зачака. Камата вече беше в ръката му, палицата до него. Не беше пръв опит някой да заеме мястото му. Вече два пъти някой от групата пробваше... И завършваше в подземния канал...
Сянката се поизправи и рязко приседна... Така изглеждаше отдалеч. Всъщност, Йоан с два бързи меки удара подсече нападателя и се тръсна отгоре му. Оня замря. Усещаше острието на камата под брадичката си. Въпрос на мигове беше кръвта му да рукне от прерязаната артерия...
Йоан леко, макар и трескаво, смъкна тялото му от постамента. После го повлече ...