30 ago 2019, 21:58

Свързване - Приятелю

797 0 0

От къде идва семето на това усещане, което не ни носи друго освен мисълта за човека,обект на вниманието ни? Как се посажда и кога порасва не разбираме, не усещаме, но вибрациите от плодовете му са неразделна част от всяка минута, от месеците, и годините ни/оценени плодове! Коя е тази хранителна почва, нима е душата ни! Идея за свързване, без дори да сме на ясно дали отсрещната планета осъзнава това, без да имаме представа дали и у нея е попаднало подобно семе! До момента, в който крещящата тишина не отвори широко вратата и оставаме насаме с дивото растение с вибриращи плодове, което носи мислите ни там, към свещената душа/планета. Загубените килограми не сме ние! Каква е тази безпочвена смес, от която то намира сили да расте и избуява до степен да загубим представа за време, цели, посока! Дълбоко в себе си ценим това душевно цвете, което краси душите ни! Прави слаби, смешни и дори понякога забравяме за себе си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Макс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...