От къде идва семето на това усещане, което не ни носи друго освен мисълта за човека,обект на вниманието ни? Как се посажда и кога порасва не разбираме, не усещаме, но вибрациите от плодовете му са неразделна част от всяка минута, от месеците, и годините ни/оценени плодове! Коя е тази хранителна почва, нима е душата ни! Идея за свързване, без дори да сме на ясно дали отсрещната планета осъзнава това, без да имаме представа дали и у нея е попаднало подобно семе! До момента, в който крещящата тишина не отвори широко вратата и оставаме насаме с дивото растение с вибриращи плодове, което носи мислите ни там, към свещената душа/планета. Загубените килограми не сме ние! Каква е тази безпочвена смес, от която то намира сили да расте и избуява до степен да загубим представа за време, цели, посока! Дълбоко в себе си ценим това душевно цвете, което краси душите ни! Прави слаби, смешни и дори понякога забравяме за себе си!