10 ene 2008, 0:29

Садистът и мазохистката

  Prosa
1.2K 0 0
1 мин за четене

Разхождам се и изведнъж падам... направо се пльосам на земята.  Боли.

Не, че ми е за първи път да падна. Не, че боли кой знае колко. Ама се ядосвам! Как пък се намери тоя камък точно на моята пътечка? Животът е гаден!   Не, че ми е за първи път да си го помисля. Но този път се замислям над тази простичка фраза, минала през ума ми за част от секундата. Как ме боли тая ръка!

Да, животът наистина е гаден. И боли. Понякога е кратка остра болка, друг път боли притъпено и задълго.  Понякога тече кръв, друг път боли някак отвътре. Но винаги боли. Постоянно. Дори когато ни се струва розов... той, всъщност, не си променя цвета - ние просто си сменяме очилата. За някои животът е розов, за други черен, за трети сив, за мен е жълт... и всичко това заради цвета на стъклата на очилата, които носим. Та, дори когато ни се струва розов, пак ни наболява от време на време при мисълта, че може да ни се счупят очилата и всичко да стане черно.

Да, животът е гаден. И боли. Дава ни нещо, после ни го взима, високомерно ни обръща гръб и отива на козметик да му изчисти черните точки. Безцеремонно  си тръгва и ни оставя с болката.

Защо е такъв? Нима му харесва да ни измъчва? Нима му е приятно да ни боли? Ами ако е прикрит садист? Е, тогава аз съм явна мазохистка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алиса Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...