Пристъпи плахо през вратата! Вече беше посещавал подобни места по пристанищата! Но в тази страна никога! Знаеше, че има всякакви заведения. Беше минавал край улички, където мъжете се отбиваха след работа, изпиваха набързо по едно питие, усамотяваха се с някое от момичетата за по 10-15 минути и самодоволни се забързваха към домовете си. Там се изкъпваха и си предаваха важност. Не можеше да разбере и защо говорят с такъв тон на своя език. А на английски разговаряха нормално.
- Добре дошъл при цветята на живота! - чу зад себе си приветлив глас.
Обърна се. Към него се бе доближила тихо японка на средна възраст и му се кланяше любезно! Поклони се и той, но не колкото нея! Вече знаеше, че в тези места се покланяш леко и никога колкото момичетата. По степента на наклона си проличавало кой е с по-високо положение.
- Благодаря, че ни оказахте тази чест! - жената отново се поклони.
- Зная, че при вас мога да си почина. Изморен съм!
- Разбира се, господарю! Няма да съжалявате! Бързате ли?
- Не! М ...