Пристъпи плахо през вратата! Вече беше посещавал подобни места по пристанищата! Но в тази страна никога! Знаеше, че има всякакви заведения. Беше минавал край улички, където мъжете се отбиваха след работа, изпиваха набързо по едно питие, усамотяваха се с някое от момичетата за по 10-15 минути и самодоволни се забързваха към домовете си. Там се изкъпваха и си предаваха важност. Не можеше да разбере и защо говорят с такъв тон на своя език. А на английски разговаряха нормално.

• - Добре дошъл при цветята на живота! - чу зад себе си приветлив глас.

Обърна се. Към него се бе доближила тихо японка на средна възраст и му се кланяше любезно! Поклони се и той, но не колкото нея! Вече знаеше, че в тези места се покланяш леко и никога колкото момичетата. По степента на наклона си проличавало кой е с по-високо положение.

• - Благодаря, че ни оказахте тази чест! - жената отново се поклони.
• - Зная, че при вас мога да си почина. Изморен съм!
• - Разбира се, господарю! Няма да съжалявате! Бързате ли?
• - Не! Мога да остана за през нощта.
• - Благодаря Ви, гоподарю мой! При нас ще се почувствате добре. Последвайте ме.

Тя се поклони отново и се обърна. Стъпваше много леко по стълбите. На горния етаж застана пред една от вратите и се поклони. Той разбра. Леко кимна с глава и влезе. Беше тихо. През отворения прозорец влизаше аромата на нощта. Вишните бяха вече цъфнали. Имаше усещането, че сънува. Представяше си всичко доста по-различно.

В стаята имаше малка масичка с няколко странни купички. До нея в малък железен триножник гореше огън. До масичката стоеше изправено момиче и го изучаваше с черните си очи. В момента, когато спря погледа си върху нея, тя се поклони и пристъпи към него.

• - Благодаря, господарю мой, че ни оказахте тази чест!
• - Каква чест? - смути се той.

Бе още твърде млад, за да привикне с техните обноски.

• - Как се казваш?
• - Сакура, господарю мой!
• - Това не означава ли вишна?
• - Да, господарю мой - поклони се момичето. - Ние всичките имаме такива имена.
• - Пожелахте да си починете в нашия дом на цветята! Искате ли да седнете?

Поведе го към една рогозка. После придвижи масичката и се настани се до нея. С възхищения наблюдаваше леките и движения, клончето вишнев цвят в черни коси.

• - Желаете ли да се освежите, господарю мой!
• - Да! Ако може!

Докато се усети, момичето вече се бе изправило и го очакваше. Проклинайки се наум за своята непохватност, той стана бързо и застана до нея! Тя се запъти към единия ъгъл и той едва сега забеляза там прикрита от завеса врата. Вътре видя най-после нещо близко до него - душ-кабина и вана.

• - Вземете, господарю мой! - момичето му подаде едно копринено кимоно.

Той се огледа. Тя забеляза смущението му и се поклони, за да скрие усмивката си.

• - Аз ще дойда след малко - и излезе от стаята.

Той бързо се съблече и с радост започна да се плиска. Не чу, когато тя отново влезе. Само чу тихия въпрос:

• - Искате ли да се отпуснете, господарю мой?

         Взе ръката му, гледайки го в очите и го поведе към ваната. Чувстваше, че този млад мъж за първи път е в дом, като техния, и почувства някакво умиление. Поиска да му покаже разликата с онези, европейските къщи, където вонеше на цигари и алкохол.

Извади от пояса на кимоното една торбичка и разпръсна от нея във водата ароматни листенца. Той внимателно влезе във ваната и се отпусна. Момичето леко развърза пояса си и остави кимоното да се плъзне надолу. Остана по набедрена превръзка. Свали и нея! Никога не бе виждал толкова нежно тяло. Ослепително бялата кожа излъчваше непознато ухание. Малкия черен триъгълник като че ли уравновесяваше две нежни щръкнали зърна. Момичето чисто по женски почувства създаденото впечатление. Поласкана от нямото възхищение, тя се завъртя леко за да му даде възможност да я разгледа. После влезе безшумно във водата и се настани зад него. Той се почувства неудобно и поиска да се обърне. Но две нежни и силни ръце обвиха неговия врат и той се отпусна укротен.

• - Отпусни се, господарю мой! Ще бъде прекрасно!

Ръцете леко започнаха да го масажират по шията. Някакво непознато блаженство го обхвана. Бе очаквал съвсем друго. Притвори очи и се унесе. По едно време почувства, че тя се плъзна като змиорка и се настани в скута му! Почувства силните и тънки пръсти да галят слепоочията ми. Отвори очи. Пред тях ритмично се движеха нейните гърди, а тя го гледаше с черните си очи. Бе оставила косите си на кок и видя нежния мъх по шията и, почти прозрачните раковини на полуприкритите уши и леко отворените устни. Спусна  ръцете си по нейните бедра. След това я прегърна през талията и я притегли по-близо до себе си. Плъзна леко езика си по гърдите и нежно целуна едното зърно.

Момичето почувства зараждащо се желание и с незабележимо движение на бедрата си го прие у себе си. Продължаваше да масажира слепоочията му, но вече бяха едно цяло. Постепено двамата започнаха да се движат в такт на нейните ръце, които забравиха, какво правят. Вместо това обхванаха главата му и я притиснаха между гърдите. Времето за двамата спря! През леко отворения прозорец надничаха клони цъфнала сакура. Вечерният вятър ги залюля в такт на телата им. Като че ли цялата природа в този момент се любеше.

Беше я оставил да диктува ритъма и само милваше с лице развълнуваните и все по-тежко дишащи малки гърди. Свършиха изведнъж. Тя се отпусна върху него и силно го притисна. После го погледна в очите и прошепна:

• - Благодаря ти, божуре мой! Никой не е бил толкова нежен към мен!

За цял живот запомни тази нощ. Никога не бе пил толкова ароматен чай, взирайки се в такива бездънни очи. Заспаха прегърнати след листенца от цвят на вишна.