Само минавам
Вървя по пътеката, водеща никъде. Вървя през пустите улици, безлюдни тротоари и празни площади. Вървя и не спирам. Нищо не виждам. Сякаш всичко е забулено с невидим воал, изтъкан от напразни надежди, разбити мечти и изгубени сънища.
Вървя и не спирам... а само минавам... Щом погледна назад, не виждам следа. Нито стъпка. Само кал от прах и сълзи... Чуваш ли? Не?! Аз също не чувам... казват слухът е безценен дар. Да слушаш без да чуваш е страшно... Слухът на сетивата бил господар.
А дали живеем тогава? Без чувства, без смях, без любов... Но вървим и не спираме. Без значение сами или с някого, все еднакво самотни се чувстваме. Ще продължим ли? Разбира се! Но само минаваме... Идваме и си отиваме без повод, без смисъл, без щастие. За какво ли? Нима не ни писна да сме толкоз забързани? Пропиляваме дните в една надпревара, а какво печелим накрая, не знаем. Не вярваш? Назад погледни и ще видиш. Не виждаш? Аз също... Няма нищо, празно пространство. Опитахме да го запълним, но всичко глухо, сляпо и нямо не остава, а изчезва безследно... Както и ние, и ние сме преходни... затова и само минаваме...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
