3 dic 2009, 0:07

Само твоя

  Prosa
1.3K 0 1

Този свят е затвор и ти, чуваш ли ти, ме затвори в него. Защо ме осъди да бъда само твоя? Защо ме беляза с печата на вечната самота? Не мога да бъда с никой друг освен с теб. Твоите очи ме преследват, твоите ръце ме оковават във вериги, твоите целувки ме обсебват. Та ти ме притежаваш. Ти си моята най-голяма слабост. Кой ти дава право да ме превръщаш в своя робиня? Всеки опит за бягство от теб е безсмислен. Ти открадна душата ми като адски демон. Защо те боготворя, защо те обожавам? Всеки път, щом те няма при мен, цялото ми съществувание ми се струва безсмислено. Гасна като цвете без слънце. Ти си ми нужен, за да живея, за да дишам, за да съществувам. Нека цял живот бъда в клетка , стига ти да си до мен. Поставям живота си в твоите крака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Амбър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ахахаха този текст го изрових от старите ми опити за писание.И за пореден път повтарям, че това, за което пиша, не се отнася за мен самата. За това лично си спомням , че беше създадено след изказването на една моя позната, че щяла да се самоубива, защото "любовта на живота й" я бил оставил заради друга

Selección del editor

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...