3 дек. 2009 г., 00:07

Само твоя 

  Проза
937 0 1

Този свят е затвор и ти, чуваш ли ти, ме затвори в него. Защо ме осъди да бъда само твоя? Защо ме беляза с печата на вечната самота? Не мога да бъда с никой друг освен с теб. Твоите очи ме преследват, твоите ръце ме оковават във вериги, твоите целувки ме обсебват. Та ти ме притежаваш. Ти си моята най-голяма слабост. Кой ти дава право да ме превръщаш в своя робиня? Всеки опит за бягство от теб е безсмислен. Ти открадна душата ми като адски демон. Защо те боготворя, защо те обожавам? Всеки път, щом те няма при мен, цялото ми съществувание ми се струва безсмислено. Гасна като цвете без слънце. Ти си ми нужен, за да живея, за да дишам, за да съществувам. Нека цял живот бъда в клетка , стига ти да си до мен. Поставям живота си в твоите крака.

© Амбър Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ахахаха този текст го изрових от старите ми опити за писание.И за пореден път повтарям, че това, за което пиша, не се отнася за мен самата. За това лично си спомням , че беше създадено след изказването на една моя позната, че щяла да се самоубива, защото "любовта на живота й" я бил оставил заради друга
Предложения
: ??:??