- Татко, моля те, чуй ме. Госпожата страшно много хареса моята картина и каза, че ще участва на изложбата за края на годината. Толкова съм щастлива, не можах да повярвам, че се случва! От всички девети класове само аз се класирах. Не се ли радваш ?
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, ти си губиш времето с разни драсканици.
- Ама, ти знаеш, че рисуването е целият ми живот! Искам поне да видиш картината и да ми кажеш дали ти допада, хайде!
- Ох, Калина, кога ще пораснеш? Нищо не разбирам от това и няма какво да гледам!
- Но аз успях! Още когато ни дадоха задачата, мечтаех за този ден и за огромната галерия, където рисунката ми ще има своето място. Дни наред не вдигах очи от листа, сто пъти трих и почвах отначало и така до днес, ето че чудото стана. Гордееш ли се с мен?
- С кое по-точно? Пари ще ти дадат ли за тази работа?
- Не, но…
- Ще закъснея, трябва да тръгвам
- Татко, татко…
***
-Бог да го прости! Много добър човек беше, отиде си без време!
- Така е. Благодаря Ви, че д ...