(за хората, които бихме искали да бъдем и за тези, които междувременно сме a.k.a. за всички неща, които мразим у себе си)
Аз - другият глас/болковото тяло
Понякога репетираш сама в стаята,
аз крещя в ухото ти, че не струваш и си безполезна.
Понякога плачеш на пода до леглото,
аз седя до рамото ти и човъркам раните с пръчка.
Понякога вървиш трудно, задъхваш се при
всяка крачка, едвам движиш крайниците си,
аз те бутам леко (не трябва дори да използвам сила) и гледам как се сриваш.
Той
Ето го него. Тъмнокос и малко по-висок от теб. Винаги те намира. Сменяш училището, града, държавата, няма значение. Някой като него винаги те намира. Държи се приятелски, нахакан е и леко арогантен. Непукист. Производно от това, че уж не взима нищо на сериозно, всички го уважават. Все се опитва да те поучава. Вечно дава компетентни съвети, от неисканите. Дървен философ.
Виждам как го гледаш понякога. Уж сте приятели, а завистта се прокрадва в очите ти. Толкова си очевидна. Така ти се иска да си поне наполов ...