Самооценка
Живот ли бе да го опишеш,
Живот ли бе да го разкажеш ....
Тя остави химикалката и се замисли. Какво е тръгнала да прави? Да описва живота си? Какъв живот? То нейното живот ли беше…. Откакто Ото я напусна тя беше изпаднала в депресия и тиха истерия, които учудващо добре се съчетаваха в нея. Знаеше, че това не е любовта, но въпреки всичко когато той си тръгна на нея й се прирева. Но не можа да се разплаче. И сега ходеше като муха без глава из къщата, почваше нещо, оставаше го. Правеше си чай, който забравяше да изпие. Искаше да излезе, но не й се излизаше.
Отново взе химикалката и след малко се усети, че продължава да пише.
Разровиш ли го ще мирише
и ще горчи като отрова.
Ето, продължаваше. Разбира се, че ще мирише. Тъпият й живот горчеше на небцето й. Обичаше да е сама, но не отказваше на такива хубави мъже като Ото. Такъв кавалер, отзивчив, скромен и разбиращ. Слушаше я без да я прекъсва, почти не говореше за себе си. Опа, ето къде беше „заекът“, помисли си – той не говореше нищо за себе си. За три месеца тя така и почти нищо не научи за него. Бил научен работник, но къде... имал сестра, но къде… родителите му живеели…. Боже и това не беше казал, от къде е. Или е казал, но тя не е обърнала внимание. Каква гъската е била. Той беше толкова нежен, толкова внимателен, така отзивчив, че тя се потопи в удоволствието да има такъв чудесен човек до себе си и не разбра, не се опита дори да разбере. Те това е егоизъм. Колко време отдели да го разпита, да се позаинтересува от него? Кой бе той? Защо беше така мил? Защо си беше тръгнал?
Та тя само вземаше. Съвършеният егоист. Вземаше с пълни шепи от неговата нежност, но какво му даваше? Беше нежна с него, прикоткваше го към себе си, но само заради самата себе си. Дори не търсеше в себе си вина. Та тя беше перфектна. Тя нямаше никакви забележки към себе си.
Егоизъм или не – тя трудно успяваше да бъде друга. Винаги търсеше, но никога не задържаше нищо.
Дали пък да не му се обади по телефона?
© Ана Ненчена Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Към лирическата. Не ти е расказвал за себе си, защото още от самото начало не е имал намерение да продължава връзката. Разказвайки за себе си оставяме част от нас с този на който расказваме. В последствие винаги се стремим към тази ни част. Някои хора смятат, че ако не споделят раздялата ще е по малко болезнена, но се лъжат. За тях болката идва от спомените създадени заедно. Тъй, че лирическата не е егоистка а просто искрена а мълчащия се опитва да изхитри съдбата, но боговете винаги се смеят накрая. Поздрави!
-
Права си в коментара Таня. Наистина беше по-дълго. Това е част от един друг разказ писан по отдавна. Може някой ден да го продължа
Благодаря ти, че надникна при мен и за коментара.
Желая ти усмихнат ден! -
Аз ще се хвана за "депресия и тиха истерия", ако ми позволиш, Ана, защото, това което прочетох след това, по-скоро говори за пасивна агресия. Душевните терзания на героинята не я вадят от релси, а я карат да анализира, задавайки си въпроси, на които знае отговорите. Така че, следват действията!
Хареса ми, макар че можеше още да развиеш сюжета, според мен. -
Много мило от твоя страна Дани - трогната съм, че ме четеш!
Трябва само да уточня, че нямам мой стил. Всяко от нещата, които публикувам, са резултат от моментното настроение и усещането ми за света и мястото ми в него. Приемам коментарът ти за положителен, за което ти благодаря! Желая ти успех и положително вдъхновение!
Поздрави! -
Твоя стил ,импонира на моето зле прикрито чувство за вътрешно омерзение.
Удоволствие,изчела съм всичко което публикуваш,хареса ми! -
Благодаря за оценката Сеси! Радвам се, че посети страницата ми.
Поздрави и от мен. -
Хареса ми! Добре си предала душевните терзания на лирическата! Поздрави!
-
Благодаря за оценката и коментара Оле!
Това не съм аз - това е едно самовлюбено момиче, което не иска да порасне. Не се разстройвай, моля те
Поздрав от Неспяща.
Благодаря, че надникна при мен КръстинаБлагодаря за оценката и топлия коментар. Това ме стимулира.
Поздрави и на теб! -
Много ми хареса, талантливо написан разказ, съдържа много актуално и много мъдро послание! Прекрасно си пресъздала образа на съвременността ни в лицето на своята героиня. ПОЗДРАВИ!
-
Добро утро,НЕСПЯЩА!Ти ме разстрои рано-рано,егоистка такава!
Падне ли ти не се отказвай!Обади му се ,пиши му обясни какво...оле
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Хареса ми, че "боговете винаги се смеят накрая" - така е. Поздрав за чудесния коментар и новата идея, която ми даваш.
Благодаря за посещението и оценката.
Поздрав от мен.