Нати се връщаше от училище и по пътя беше изключително вглъбена в себе си. Прибра се в стаята си, седна на леглото и най-накрая осъзна какво се случва. Всъщност, още сутринта го беше осъзнала, но в училище имаше възможността да го обмисли. Нати осъзна, че е мъртва.
Тя наистина беше мъртва. Не физически, а мъртва отвътре. Чуваше и виждаше хората около себе си и все пак не можеше да се насили да им обърне внимание. Около нея имаше щастливи и нещастни, весели и тъжни, ядосани и жизнерадостни, болни и здрави, бедни и богати, влюбени и отчаяни. Някои от тях се смееха, други плачеха, въобще имаше много различни чувства и действия на тоя свят, които на нея й бяха непонятни. Нати не можеше да се усмихне, нито разплаче, не можеше да вика, крещи, пищи или ядосва, не се грижеше за външния си вид и не забелязваше никой и нищо. Не можеше да обича, мрази или да се привързва. Не можеше да мисли като останалите, защото всичко и беше непонятно, чуждо. Не искаше да яде, да пие. Беше й все едно кога ще с ...