Самота

Сюзън се събуди от проникналата светрина в стаята. Знаеше, че е 9 часът. Прислугата витаги я будеше в 9. Усети миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе. Стана и се заметна с копринения си халат. Седна по прозореца на лежанката и отпи от живителната течност. Огледа стаята, типично обзаведена за аристократична къща. Копринени тапети покриваха стените, както и множество гоблени. Имаше мраморна камина с кристално огледало над нея, перфектно полиран паркет, легло с балдахин и възрастин, изгърбен прислуга, който я гредаше кръвнишки. Сю запали цигара. В стаята влезе баба й.

- Добро утро, бабо. Как спа?

- Много добре. - Баба й седна на едно кресло и си наля чаша кафе. Сю дръпна от цигарата и я загаси. Не обичаше да пуши в нийно присъствие. - Тук съм, за да поговорим за Дино, момчето, за което ще се жениш.

- Няма да говоря за него. Решила съм го и ще го направя.

- Не, няма да го направиш. Ще се омъжиш за сенаторския син.

- Няма да го направя. Той е отвратителен.

- Ще го направиш. Не ме карай да правя нещо, за което ще съжаляваш цял живот. Сигурна съм, че ще предпочетеш да се омъжиш за сенаторския син, отколкота да няма за кого.

Сю осъзна как баба й я заплашва и беше сигурна, че ще го направи. В момента имаха лека финансова криза и баба й се опитваше да запази достойнството си, затова искаше Сюзън да се омъжи по сметка. Тя кимна в знак на съгласие. Баба й се усмихна и напусна стаята. Сю отпрати прислугата и запали нова цигара. Отпусна се на меката възглавница. Знеше, че ще живее самотна и нещастна, поне беше сигурна, че Дино щеше да жиеве и сигурно да се влюби отново. Дръпна си от цитарата и потъна в собствената си самота.