Сюзън се събуди от проникналата светрина в стаята. Знаеше, че е 9 часът. Прислугата витаги я будеше в 9. Усети миризмата на прясно изпечени кифлички и кафе. Стана и се заметна с копринения си халат. Седна по прозореца на лежанката и отпи от живителната течност. Огледа стаята, типично обзаведена за аристократична къща. Копринени тапети покриваха стените, както и множество гоблени. Имаше мраморна камина с кристално огледало над нея, перфектно полиран паркет, легло с балдахин и възрастин, изгърбен прислуга, който я гредаше кръвнишки. Сю запали цигара. В стаята влезе баба й.
- Добро утро, бабо. Как спа?
- Много добре. - Баба й седна на едно кресло и си наля чаша кафе. Сю дръпна от цигарата и я загаси. Не обичаше да пуши в нийно присъствие. - Тук съм, за да поговорим за Дино, момчето, за което ще се жениш.
- Няма да говоря за него. Решила съм го и ще го направя.
- Не, няма да го направиш. Ще се омъжиш за сенаторския син.
- Няма да го направя. Той е отвратителен.
- Ще го направиш. Не ме кара ...