11 jun 2004, 20:30

Самота

  Prosa
2.2K 0 1
Понякога всичко в мен умира... Умира всичко-и добро и лошо... Чувствата сякаш се изпаряват и "Нищото" нахлува в душата ми... Без да усетя, от очите ми започват да падат прозрачни сълзи... Падат бавно надолу и се губят... Не усещам нищо, сякаш сърцето ми е спряло или просто не е на мястото си... Бавно затварям очи, а в главата ми като кадри от филм, преминават най-щастливите ми мигове-миговете с теб! Минават толкова бързо, а по лицето ми отново се стичат сълзи...
Кадрите свършиха и... Ето! Една сълза се появи... -Чудо! В нея пак си ти!... А лицето грейва отново с усмивката, която е родена от надеждата, че всичко онова ще се повтори!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...