Самота
Понякога всичко в мен умира... Умира всичко-и добро и лошо... Чувствата сякаш се изпаряват и "Нищото" нахлува в душата ми... Без да усетя, от очите ми започват да падат прозрачни сълзи... Падат бавно надолу и се губят... Не усещам нищо, сякаш сърцето ми е спряло или просто не е на мястото си... Бавно затварям очи, а в главата ми като кадри от филм, преминават най-щастливите ми мигове-миговете с теб! Минават толкова бързо, а по лицето ми отново се стичат сълзи...
Кадрите свършиха и... Ето! Една сълза се появи... -Чудо! В нея пак си ти!... А лицето грейва отново с усмивката, която е родена от надеждата, че всичко онова ще се повтори!...
Кадрите свършиха и... Ето! Една сълза се появи... -Чудо! В нея пак си ти!... А лицето грейва отново с усмивката, която е родена от надеждата, че всичко онова ще се повтори!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
