Самота 6

                  Запретнах ръкави и на работа...

Първото дръвче с пълна ямка вода, преместих на второ, на трето,... мотичката лъщеше на слънцето. Труда краси човека, инструментите в случая, си помислих, да ама и мързеливите не са чак толкова грозни, особено в ръчичките. Ожаднях, огладнях. Подпрях гръб на барачката за инструменти и заръфах позасъхналия си сандвич, пийвах глътки нескафе и се наслаждавах на свършената работа.

В неделя, като ми плащаха, докладвах така да се каже.

- Всичко е полято и живна в градинката на сестра ви. Трябва да се подреже финиковата палма и купи таймер за автоматичното поливане на цветята.

Съгласиха се веднага.

И като няма какво да правя след работа все отскачах до къщата на сестра й, работех нещо, записвах си идеи в любимата тетрадка. Имам излишни няколко дървени маски, ще боядисам в бяло стените и ще ги закача, с блажна боя столовете и желязната маса,  боядисах и подредих в барачката. Хареса ми, хареса, но на непознатата сестра, ще й хареса ли,... ще има да хвърлям после.

А дните се нижеха монотонни в ежедневната работа.

Станах като модерния Плюшкин, а Коробочка не е ли по-атрактивна, усмихвах се на себе си, носейки поредния ''трофей'' към къщи. Така станах собственик на двулитрова порцеланова чаша, навярно от Октоберфест, три големи чинии в същите мотиви, засадих цветя в чашата  и чиниите закачих на стената на моето барбекю-площадка, все едно съм бил там.

- Петро, ти за Христугена и Нова година ще си ходиш ли - ме  попита кирия Димитриду

- Не, тук съм си, и тук ще дойде Новата година -  с въздишка казах

- Радвам се. Ние ще ходим в Париж, Брюксел от 15 до 15ти, и ще сме спокойни за къщите си. Оставяме ги на теб, отново пребирай рекламните материали и пощата, даже може да ползваш и барбекюто ни.

Същото важи и за другата къща. Не съм забравила и доълнителното ти  заплащане за празниците.

Заповядай, и  от  двете къщи е.

Подаде ми  запечатан плик, а дали е очаквала да проявя любопитство и да ги броя. Сложих го в раничката си.

- Благодаря. Не се притеснявайте за къщите, даже ще ги наглежам и извън събота и неделя.  А  на вас приятни празници.

               А защо аз да бъда сам по празниците.Вечерта се обадих на родителите си и ги поканих за Коледа и Нова година. Зарадваха се много. Не бяха идвали в Атина, все уж имали много работа.

Разгеждаха в  захлас къщата, двора, цъкаха с език, прибърсваха с ръка бликналите им от радост сълзи

- Не ти ли умръзна все да си самотем, бе мама - с треперящ глас попита тя - Хайде лошотията отдавна отмина, гледай за някоя женица, имаш още време. Самотата е лошо нещо.

Татко кимаше одобротелно с глава. Останаха очаровани от гостенското, Пожелахме си здраве  и успех, и на изпращането им на автобуса за България.

                 Неусетно пукна и пролетта. Всичко се събуди за нов живот. Из градините и дворове цитрусите бяха разцъфнали, повеят на ветреца смесваше аромата им с този на жасмина, все едно бях в бутиков парфюмериен магазин. Този мирис се допълваше и от пряно окосената  и полята трева.

Бях като замаян от този аромат.

- Здравейте, вероятно вие сте Петро - сепна ме приятен женски глас - По описанията на сестра ми, трябва да сте вие.

Погледнах я, колената ми омекнаха. На две крачки от мен приятна, или прекрасна госпожица. Кестенявата й причуплива коса падаше своботно по раменете, живи черни очи, правилно очертани устни и ослепителна приятелска усмивка с бели едри зъби.

Стъписах се. Ръцете ми омазани с пръс, кал, как да хвана протегнатата ми ръка.

Затърках ги в работния си гащеризон, отупах ги една в друга и подадох ръка.

Нежната  й длан сякаш ме пареше,  изгаряше, но не бързах да я пусна.

= Да, аз съм Петро - смутено казах - А вие сте...

- Забравана съм - смееше се тя - Аз съм Елени

Ох отново Елени, ами като нашите Георги, Иван, всеки трети носи тези имена. Но виж, хубавата Елена е друго нещо. Окопитих се от смущението си.

- Кирия Елени, не знам дали ще харесате всичко това - мънках притеснено.

- О, аз съм от няколко дни тук и виждам голямата промяна. Поздравления. Сестра ми Мелина се е разплатила до сега, нали. От днес поемам аз.

Тя разглеждаше  с интерес, надникна и в стаичката за инструментите

- Изумена съм. Друго си е  мъжката ръка, благодаря ви. Ще пиете с мен кафе, нали.

Само кимнах с глава Е, то оставаше да се развикам и разскачам от радост, че са харесали работата ми и ще пия кафе с  интересна госпожа.

Черните й очи ме разтапаха като че съм върхът на сладоледа. Говореше меко, равномерно, бих казал унасящо приспивно.

- А защо има два катинара - попита тя

Разказах й  накратко.

- Знаеш ли, вероятно съм загубила ключа и за това е закачен като имитация, че е заключено.

- Не се безпокойте - на свой ред се засмях - Новият катинар има три ключа, ето тези двата, а другият ключ съм го сложил под тази плоча, в случай, че се загубят..

Тя погледна двата ключа, повъртя ги и ръце.

- Ето единият отново ще е в теб, другия вземам аз, а третия да стои като резервен под плочата - сериозно каза тя

А в неделя Мелина щеше да падне от смях за срещата ми с Елени

- Просто забравих да те предупредя Петро - хихикаше тя - Но се радвам, че сте се запознали. Очарована е от свършената работа от теб, подчертах, че съм те оставила да работиш сам. Харесва й.

                 Допаднахме ли си с Елени не знам, но всяка събота ме очакваше приседнала в барбекю-къта си. Беше ми неудобно, все пак бях тук за работа, а не да пия кафе и да я забавявам.

- Петро - изненада ме една събота - Каня те на вечеря у нас, по скоро тук. Не, нямам специален повод, просто ей така за удоволствие. Заповядай около 19 часа, ще съм готова до тогава.

Някои жени се радват на подарък скъпа лека кола, други на няколко рози и внимание.

Наистина се зарадва на петте червени рози, очичките й радостно заблестяха, благодари и ме потупна  нежно по бузките.

Кой ти гледа с какво е отрупана масата. Бях хипнотизиран от нея.

- А това е Ибсен, подобно на нашето узо. Понякога си пийвам по чашка когато племениците заспят. Пийвам си сама, веднъж ми е сладко питието друг път горчи...Но сега мога да си позволя две чашки.

Говореше за Париж, за Брюксел, за живота в Белгия. А аз слушах в захлас.

Жалко , миналата година не ходих в Брюксел, а и за тази година не се очертава, скептино си мислих.

- Петро, не ти ли харесва, не ядеш, е признавам си, не съм голяма кулинарка, не се притеснявай.

- Знаете ли - тихичко промълвих - Имам изграден навик, когато ме поканят на гости, в къщи предварително ям. Когато съм на работа в раничката ми винаги има сандвич и вода или кафе, та за това, иначе опитах от всичко и е прекрасно.

Беше ни приятно когато ме канеше у тях и винаги през смях ме предупреждаваше

- Обаче при едно условие, идваш на гости, ако не си ял и пил в къщи.

Понякога в такива вечери слушахме'' Малка нощна музика '' загледани в безкрайното звездно небе, или пускаше на СД Салваторе Адамо, Жилбер Беко, или нестройно пригласяхме на '' Децата на Пирея...'' 

Стана въпрос за Париж, Лувъра, мода , изкуство, мостовете на Сена. Изплувахса спомени от уеническите ми години...

- Огромен град- въздъхна тя - Аз там завърших висше образование, посещавах и курсове по икономика и по живопис. Имаме апартамент там и родителите ми често  идваха на гости и по служба... Но трябваше да се върна и продължа работата, семейния бизнес по- точно.

А ти бил ли си в Париж.

Поклатих отрицателно глава.

- Не, но имахме учителка по френски език, която така говореше за Париж, е сега като стисна очи, мога да ти кажа кое къде се намира от Айфеловата кула до хълма Монмартър, жалко че Нотр Дам изгоря...- преглътнах и продължих - Нашата учителка също не беше ходила в Париж, но четеше много, учеше после нас. Винаги казваше ''Един ден ще отида в Париж, може и аз да се влюбя в него '

Беше спечелила конкурс за френско езични и наградата посещение на Париж.

Мечтите й бяха попарени Не й разрешиха да замине, защото била млада и можело да емигрира във Франция. По-късно, по някаква програма '' Странджа-Сакар'' заминаха със семейството си да гледат животни, овце, кози,,,

Видяхме се след години. От красивата ни учителка не бе остало нищо,... проредяла коса, хлътнали очи, прегърбена и остаряла. Обадих й се. Прегърна ме, разплака се.

'' Не оставяй никога мечтите си нереализирани, момчето ми, не унивай, не падай духом, а продължавай смело напред ''

Мога да ви помогна финансово, сега няма визи, няма забрани, просто един подарък за грижите ви към нас.

''Не момчето ми. Благодаря за жеста, но не всичко е толкова просто, както изглежда...''

Избяга все така разплакана. Повече не я видях.

- Тъжна история, Петро - прошепна Елени

              Усещах върха на пръстите й да потрепват по ръката ми.

следва.........