Vyrtina (Алиса)
88 98
25 ene 2008, 0:34

Самота е, когато... 

  Prosa
1056 0 6
1 мин за четене

- Хайде, ученици. Не е толкова сложно - просто напишете какво според вас е самота. А, звънецът би. Довиждане. До утре.

Как ги мразя тия теми! Пиша, потя се, драскам, дописвам, вмъквам, накрая горе-долу ми харесва - вече всяка думичка е отражение на мнението ми, а на следващия ден някой със сериозно изражение и големи очила ми казва с най-спокойния тон "Ами не. Не си права." Но обикновено имам поне идея. Сега дори и това нямам.

Излизам от училище и тръгвам към кафенето, в което обеща да се срещнем.

Влизам - няма те още.

Пия си топлия шоколад бавно и те чакам. Закъсняваш.

Вече мина час...

И половина. Няма те. Тръгвам си.

Трябва да си ми пратил имейл. Винаги го правиш. Днес не си.

Ще се обадиш по телефона.

Не, няма. Вече е прекалено късно. Минава девет и половина.

Най-накрая! Тичам към телефона.

-Ало?... Здрасти... Ами нормално... Не, не зле. Просто нормално. (Тишина)... А ти?... Аха... А, за днес ли. Няма нищо... Е, всички забравяме понякога. (Тишина) Защо не ми прати поне имейл?... О. Ами... добре. Аз ще си лягам... Да. Чао.

Знам какво е самота.

Самота е, когато имаме среща, а ти не дойдеш.

Самота е, когато ми пращаш имейл всеки ден, но не и днес.

Самота е, когато ми се обадиш не в осем, а в 10:15.

Самота е, когато нямаме какво да си кажем и ме питаш как съм.

Самота е, когато ми се оправдаваш по телефона.

Самота е, когато оправданието е "Забравих".

Самота е, когато прекъсвам разговор, продължил 3 минути.

Самота е, когато казвам "Ще си лягам", а е 10:18.

Но истинската, отчайваща, режеща, разкъсваща, нелепа самота е, когато пиша описание на самотата си, вместо да съм с теб.

 

 

п.с. Това не го написах в тетрадката си по Литература!

© Алиса Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??