САМОТАТА НА СИЛНИТЕ, част трета, КОСИТЕ НА ЕЛЕКТРА

         ГЛАВА ШЕСТА Сняг,сандвичи с яйца и котки

Но за негова изненада вратата се отвори почти веднага и Кондов видя на прага красиво русокосо девойче с коса до кръста и изрисувани с черен молив сини очи. То силно се изчерви.

- Аз...мислех, че е братовчедка ми!

- Добър ден, госпожице! Търся майка ви, може би ще я повикате?

  Не беше очаквал, че дъщерята на Нона е толкова хубава. Не беше и предполагал това типично северно очарование, което се излъчваше от розовото личице с малка уста и нежна бяла шия. Беше предупреден , че прилича на баща си, но той беше брюнет.

- Тя е на работа, каза момичето, понякога работи и в събота....защото е лекарка!

- В такъв случай, може ли да й телефонирам?

- Разбира се!

 Момичето се отмести за да го пусне вътре и Кондов влезе. Черно бял котарак се изви на дъга и застрашително изхъска.

- Стига,Типтип! Много си глупав, та ти не си куче!

- Не е глупав, каза Иван, предпазлив е. За разлика от тебе. Защо пускаш непознати в къщи?

- Но аз ви познавам, защити се момичето и стана още по-тъмночервено - Виждала съм ви по телевизията и веднъж се обадихте по телефона...

- По телевизията показват кого ли не. Не се обиждай, аз постоянно правя забележки на моите дъщери по този въпрос...

  Значи, това беше домът на Нона. Холът беше в пълен безпорядък. Леглото на Тони не беше оправено. По пода се пилееха учебници, тетрадки, наполовина празна дървена кутия за бижута, ”Магическо око”, отворено на седма страница, табла с две принцеси и наполовина изпита чаша айран. Самата Тони беше с поне десет пръстена на ръцете и три-четири гривни. Иван мимоходом отбеляза красивите ръце на девойчето.

- Тук е малко разхвърляно... - каза Тони  – Аз ставам късно и не обичам да си оправям леглото, особено, когато мама не е в къщи. Иначе тя все ме кара...

- Не се притеснявай. Разхвърляно е съвсем мъничко.

 Огледа се да виси къде е телефонът и не можа да го открие. Сигурно беше затрупан някъде.

- Всички момичета правят като тебе когато са сами в къщи. Гримират се и се издокарват , знам го от сигурен източник, който желае да остане анонимен. Заради майка си, естествено!

  Тони се засмя и започна да преодолява смущението си.

- Може ли ти да се обадиш, каза Кондов, забравил съм си бележника в колата...Пък и сигурно знаеш къде е телефонът.

- О,да! Всъщност, ето го - тя махна жълтата хавлия от дивана и телефонът се показа под нея. Дългите й пръсти бавно и внимателно набраха номера.

- Централата е ужасна, дано успея да се свържа на прекия номер.

  Иван вдигна рамене.

- Ало, мамо,ти ли си? Де да знам, може да е някой друг! Добре, слушай сега, имаш гостенин... не, не е татко...- Сигурно Нона я прекъсваше, нетърпелива да премине към същността на обажданет - Добре, той самият ще ти се обади!

  Смелостта на Тони стигна до тук и тя подаде слушалката на Иван.

- Как така? - попита Нона - Ти не си ли в Благоевград?

- Отложи се...- почувства се малко засегнат от тона й като че ли беше избягал от час ученик .- Не се ли радваш?

- Естествено, че се радвам,  но не много. Не мога де се освободя, разбираш ли! Освен да ми правиш компания тук. Обаче поне след час, да мина визитация и да попривърша някои неща, става ли?

  И след кратко мълчание:

-Знаеш ли какво, закуси с Тони. Тя прави много хубави закуски ! Боже, сигурно си станал в зори за да дойдеш толкова рано!

  Иван се засмя. Нона беше рядко в добро настроение преди обяд. Беше го забелязал още при първата им среща. Беше предпочела вечерния влак пред сутрешния. Дори не искаше да се любят сутрин.

- Мама каза да те нахраня, каза момичето с делови вид.

- Не е задължително, усмихна се гостенинът й - закусил съм.

- Вече? Толкова рано?

- Мъжете не могат да стоят гладни, не знаеш ли?

- Знам. Татко яде дори и посред нощ. Това са принцеси с айрян, още са топли. Ако искаш, може да седнеш на масата.

- Знам,  че у вас това не е задължително и понякога се храните на пода.

- Да, но не и когато имаме официални гости.

- Тогава смятай ме за неофициален. Нищо,  че съм с костюм, сутринта не можах да си намеря дънките!

- Никога не съм те виждала неофициален...

- И аз самият рядко се виждам така. Ти сигурна ли си, че си закусвала?

- Да,току що изядох две филии!

- Без да изядеш червилото си?

- Сложих го след това.

- И си направила четири? Само за тебе? Сигурно си била много гладна...

- Ами да, бях. Но вече не съм. Така че можеш да ги изядеш.

- И аз съм закусил, също като тебе. Хайде да си ги разделим!

- Добре, каза Тони, щом и ти си закусил...защо да остават? Когато изстинат, за нищо не стават!

  После се сети , че не му е показала банята да се измие.

  Докато миеше ръцете си, Кондов виждаше отражението си в огледалото и мислеше какво ли отразява то когато обитателките на тоя дом се къпят...Нямаше време дори и да помисли за някакъв предварителен подход към Тони. Не беше очаквал да я срещне в отсъствието на майка й. А от разказите на самата Нона си беше съставил впечатление за едно типично умно дете в пубертет, рядко неприятно,нахално и опърничаво. Картината беше нарисувана от Нона, но и тогава Иван допускаше, че е прекалено пристрастна и с високи изисквания към рожбата си. Майката беше поразена от типичната си липса на търпение , а изискванията й очевидно не можеше да задоволи и най-идеалната същество на четиринадесет години. Не знаеше каква е била тя на тази възраст, дали е била доволна от себе си, но според Иван, преиграваше. Мнението му се затвърди след като видя истинската Тони. Че пред него беше истинската дъщеря на приятелката му, нямаше съмнение. Едно мило девойче , което вече преодоляваше стеснителността си и трогателно се опитваше да маскира неловкостта си като се старае да бъде и добра домакиня. Сигурно не й беше лесно пред сериозния възрастен мъж! Той беше харесал майка й, нима щеше да го остави да се разочарова от нея?

  Спомни си колко напрегнати бяха по едно време отношенията между жена му и по-малката му дъщеря Джини. Караха се за глупости, изнервяха и него , и сестра й . За кой ли път си каза, че майките рядко разбират дъщерите си и това е,  защото не ги познават. Те мислят, че щом са момичета, трябва да мислят като тях, да се обличат като тях и дори да готвят по същия начин! Не си дават сметка, че момичето по-често е превъплъщение на женската половина от бисексуалната същност на баща си или, както по-често ставаше, смесица от качества , които и двамата не признават, че притежават!

  Пред него беше едно самотно дете , което се откриваше пред съвсем непознат човек с детинска непосредственост и вероятно от безизходност. Недоумяваше защо Нона толкова драматизира отношенията им. Съвсем очевидно е, че за Тони има един безспорен авторитет по всички въпроси и това е самата Нона. Тони имаше нужда от майка си, от цялата си майка, а не от парчетата майчино чувство и понеже Нона не можеше да покаже какво всъщност е тя за нея, детето се свиваше и бодеше досущ като малко таралежче...

  Типтип се беше изправил до вратата и мяукаше. Тони с досада му отвори,но след малко той замяука отвън. Искаше да влезе.

-Просто не знам как да ти се извиня заради него, ужасен е! Иска да се занимавам само с него! Същинско бебе е, а е вече на десет месеца! Според котешкия календар, е възрастен. Сега е разпилял пясъка от сандъчето си в банята и ме вика да го събера.

  И кой знае защо, попита:

-Ти имаш ли си коте? Говоря глупости, ти сигурно нямаш време...

   Иван забеляза , че тя не попита дали дъщерите му гледат животинче. Просто беше сигурна,  че той обича животните. Това беше нов знак на доверие и той се изненада , защото знаеше за историята с автографа. .Какво очакваше от него момичето, дали изобщо знаеше каква е неговата роля в живота на двете?

  Чудеше се дали да й разкаже за Нона. Та тя толкова неща беше споделила!

   Разбера се, не ставаше въпрос за майка й, а за котето с това име...

   Знаеше, че и двете са болезнено чувствителни към всяко насилие, особено над животни. Нона му беше разказала за един свой колега, доцент К. , когото познаваше от началото на кариерата си, хубав и интересен мъж между четиридесет и петдесет години. Появил се при тях в началото на учебната година , за да води лекциите по пропедевтика. Клиниката била само с женски персонал и господинът бил ограден с внимание. Говорел спокойно, убедително и в същото време интересно.

-Много харесвам женските ръце, споделил веднъж той, загледан в ръцете на сестрата , която му поднасяла чашата с кафе,- Обичам,  когато са с много пръстени, с гривни също, с много златни пръстени...

    На другия ден всички сложили на пръстите си цялата налична бижутерия. Жените са наивни същества, никоя от тях не се надявала дори и на флирт с него, но защо да не опитат да му харесат...Нона също не останала безучастна. Но в един разговор, между другото, той казал:

-Видя ли куче, навеждам се за камък!

   Била повече от разочарована. Искала да го приеме за обикновено мъжко изхвърляне, но възрастта му го изключвала. Не можела да разбере как съжителствали жестокостта и интелигентността. Постепенно се отдръпнала от доцента, след това се преместила на друга работа...

   С Александър нещата стояли по съвсем друг начин. Той посяга да погали всяко куче, а в родния си град хранеше всяка сутрин едно коте, което нарече Млечко. Било бездомно,после се оказало, че Млечко е Млечка. Един ден изчезнало. Може някои деца да се го взели да го гледат, предположи той. Нона мислеше, че някоя кола го е прегазила,  или някой го беше убил просто ей така, без причина. Затаи опасенията си заради Тони и баща й.

  Щяха да се разстроят, не за дълго, но все пак...

  Да, наистина можеше да разкаже на Тони за Нона...

- Имам си коте, каза Иван, даже вече е котка. Казва се Нона.

- На мама ли си го кръстил?

- Козината й е досущ като цвета на косата й. И се появи по много  особен начин. Тя е специална...прилича на нея.

- Намери ли я някъде,  или ти я подариха?

- Тя ме намери. Една сутрин я открих в колата, беше се сгушила на предната седалка. Бях отишъл в парламента, без да я забележа. Когато трябваше да сляза, тя скочи в ръцете ми. Не знаех какво да правя и тръгнах с нея.

“Какво хубаво коте, казаха репортерките, откъде го взехте?”

“Не знам, отговорих аз и това беше самата истина. Мислех,  че момичетата са ми скроили номер - Намерих я в колата.”

“Ако не я искате, дайте ми я! Аз имам една, но ще я взема за сина си..”

“Не, не мога! Представете си,  че дъщерите ми са я намерили някъде и ме попитат къде е ...”

  Репортерката понечи да погали котето, но то се наежи и се дръпна като същевременно заби нокти в ръката ми.

“Изплашена е, каза младата жена, и  не иска друг, освен вас! Затова ви одраска. Аз съм чела много книжки за котки, те имат много интересна психика...”

“Много подобна на женската, нали?”

“Това мъжете го казват...как ще я наречете? Тя е женска, нали?”

“Женска е. И си има име..Казва се Нона!”

“Откъде разбрахте,  че се казва така?”

“От самата нея...”

  Сам се изненада, че нарече котето на странната жена, която тогава не беше срещнал, само беше получавал писма от нея. Да. тя наистина беше с такъв тъмнорусо-червеникав цвят на косата..

   Но истинската причина  беше желанието му да изговаря името ѝ на глас...

“Какво хубаво коте! Татко, откъде го взе?”

“Джини, не се преструвай! Ти го сложи в колата , нали?”

“Аз? Татко, не съм аз,честно! Защо ще мъча животинчето , в колата  винаги вони на бензин!”

   Беше толкова искрено изненадана , че той наистина повярва. Помисли си, че сигурно е оставил колата отворена и котето се е скрило вътре, може би на топло, или  защото го е подгонило някое куче...Заспало е, а после не е могло да излезе.

  Беше малко, може би доскоро беше бозало. Известно време се спотайваше на задната седалка, после се примъкна отпред , сгуши си до бедрото му и замърка в унес. Когато понечи да я отмести, усети отново острите й нокти.

“Много си коварна, малката! Така ли мислиш да ме задържиш, с нокти?”

   Мислеше да я предаде на момичетата да я гледат. Сигурно щеше да върви подире им. Но се излъга.

   Тя наистина спеше в тяхната стая, те я хранеха, но когато усетеше, че излиза, тръгваше с него. Искаше да влезе в колата, дори драскаше отвън, когато насила я изхвърляха оттам. Щом се убедеше окончателно,  че ще замине без нея, изфучаваше и хукваше на някъде. Напразно момичетата я търсеха, викаха я...не се показваше, докато баща им не се прибере.

   Тогава стоеше настрани и наблюдаваше. Понякога й омръзваше да чака да й обърне внимание и му обръщаше гръб. Но щом останеше сам, се мяташе на коленете му и го гледаше право в очите.

- Влюбена е в тебе, казваше Джини, животните също се влюбват...

- Не е така, намесваше се Мария, сестра й, била е жена в предишния си живот и е била влюбена...може би нещастно! Затова се е преродила като котка, за да е близо да татко...

    Най-странното беше, когато се връщаше от Пловдив, където понякога се срещаше със съименницата й.

-Татко, Нона изчезна, вече два дни я няма! Къде ли не я търсих! Вече край, сигурно се загуби! - посрещаше го дъщеря му - А, ето я, връща се! Къде беше,госпожичке? Как не те е срам, от мене ли се криеш?

    Но малкото рижо телце вече се триеше около крака на Иван, завираше се в крачола му. Той самият беше малко стъписан от тая любов. Не си спомняше някога да е направил нещо изключително за това животно.

   Започна да мисли, че в това коте се крие част от астралната душа на истинската Нона, която толкова много иска да бъде с него винаги. Беше го казала на шега:

-Ако можех да бъда с тебе , дори под друга външност... като котка, например! Всеки може да гали котка пред всички...И тя може да се гали така, без да се крие...

  Разбира се, не можеше да разкаже всичко това на Тони. Щеше сигурно да засегне нещо много женско в нея. Щеше да обърка териториите на две жени и сигурно щеше да си изпати. Иван избягваше да показва предпочитанията си към някоя жена пред друга, дори и когато тая друга беше много малка. В неговия разказ Нона беше просто едно гальовно коте, любимка на две израснали вече момичета...Всеки може да си гледа котка, нали?

  В това време Типтип ближеше сандвича на Тони и бърчеше гнусливо носле.

-Не яде яйца , каза момичето, изобщо не яде полезни неща. Кажи ми как може коте да не обича мляко? А той наистина изобщо не го иска. Ако ти кажа какво предпочита, ще се сбъркаш.

  Предпочитал фъстъци. Иван не се сбърка. Гледаше девойчето срещу себе си и си мислеше , че така ще изглежда като майка. Беше се опитал да си представи и Джини в тая роля,  когато преди време си бяха взели едно бебе немска овчарка и дъщеря му го хранеше с биберон. Обаче тогава Нона панически избяга от къщата, въпреки че Иван беше там. Той почти се обиди на котето. Наистина ли му нямаше вяра и смяташе , че не може да я защити от малкото кученце!

    Но Бодо порасна , започна да драска по мебелите, разнасяше обувките им на невероятно скрити места, късаше чорапите им, бореше се с големия мечок на Мими. На всичкото отгоре квичеше ужасно нощем , защото сънувал кошмари. Така казваше голямата му дъщеря. Бил отделен от майка си много малък и го преживявал отново и отново в съня си. Иван се чудеше на тази кучешка психоанализа, а жена му си отдъхна,  когато дойдоха близнаците на братовчед му, Камен и Калин, седемнадесетгодишни момчета. Бодо просто се влюби в тях .      Махаше неистово с опашка, ближеше ги по носовете, скачаше от радост, когато говореха с него. А баща им беше направо възхитен. Каза, че жени не могат да възпитават такъв чистокръвен немец, че е обидно за кучето, ако остане с тях. За първи път майка им, Елка, беше напълно съгласна с Димо и подхвърли на момичетата идеята да подарят Бодо на близнаците за рождения им ден. Сега кучето се подвизаваше на бургаски терен и негови най-големи врагове бяха гларусите на плажа.

  А Типтип определено не харесваше Иван. Показваше му такова явно пренебрежение, че на Тони й стана неудобно. Тя обясни на госта си защо майка ѝ не може да се освободи.

-Има един тежко болен, с кръвохрак... Постоянно е под наблюдение. Ще ти обясня как точно да стигнеш до болницата и къде да си оставиш колата, за да не я вдигнат с паяка. Ченгетата само чакат да видят някоя не от нашия район,  за да глобяват. Миналата есен свако ми го глобиха тук два пъти за един ден!

  Междувременно момичето настройваше телевизора и злорадо поясни, че майка й хабер си нямала от това. Нищо не разбирала от техника. Тони най-много искала да си има компютър , но за сега и дума не може да става, защото са много скъпи. За нула време щяла да се научи да работи с него, много я бивало да се занимава с такива неща.

  Разказа му и за зимния лагер, където било много хубаво. Храната била  оскъдна, вечер крадели хляб от столовата да си дояждат. Парното почти не работело и спели с дрехите, но и те не ги топлели много, защото постоянно били мокри от снега! Уж се пързаляли с найлони, но водата прониквала  и през тях! Не знам какво още не било наред, но не пречело лагерът да е върховен! Най-хубавото в това село били къщите. Били много красиви, тя дори си снимала някои от тях . Иска да живее в такава нова и модерна къща .

   Иван си спомни за възторга на Нона от зидовете около къщите в неговото село.

- Истински зидове! Как са се запазили, при нас отдавна ги няма...

- Твоето село е в равнината...

- Прав си, там никога не е имало зидове...само дървени огради или плет. Знаеш ли колко са вкусни трънките? Никога не си ял? Господи, какъв чуден сняг!

  Постоянно го посипваше със сняг,  докато главата му стана съвсем мокра, ближеше ледени висулки, търкаше се, гола до кръста със сняг.

  Чашата преля, когато настояваше да се любят в голяма пряспа и тогава той почти насила я отнесе в къщата, сломявайки съпротивата й с ласки.

  Учудваше се на тая неистова радост от снега , която сега предугаждаше и у дъщеря й. В същото време,  Нона изпитваше ужас от пързалянето и категорично отказваше да се качи на ски. Предпочиташе да го пусне сам по пистите и да проседи часове на терасата на някоя кафе, докато той лети надолу сам , уверен и силен...Каза му, че е падала като дете много лошо на леда и е губила съзнание. Може и да беше поредната й легенда. Привеждаше му доводи от психоанализата защо никога няма да преодолее страха си, но той не го разбираше. Много деца бяха падали на леда, той самият също и то много пъти , дори когато беше голям. Но това никога не го спря да продължи напред. Може би имаше нещо друго, което и тя самата не осъзнаваше. Спираше я вероятно страхът да не изглежда непохватна в началото. Той не беше я виждал такава и тя се страхуваше, че няма да му хареса. Или ще даде храна на мъжката му суета и мания за превъзходство.

    Нещо трябваше да обясни и страхът й от водата. Странното беше, че самата Нона се отнасяше към страховете си като към нещо завършено , което не подлежи на преодоляване и затова е по-добре да живее с него, без да го предизвиква към проява. Иван не приемаше такова поведение, защото беше преживял жестоки кризи и се беше справил с много такива страхове. Дали можеше да й помогне? Страховете съвсем не се вписваха в облика на приятелката му.

  Тони не изпитваше такива страхове. Тя плуваше добре и искаше да плува , въпреки че едва не беше се удавила в морето с баща си.

  Освен това, много искаше да кара ски. И кола. И въртолет. Ако може,и трактор....