Самотен ловец
Нов ден, точно навреме за себе си, за да и простиш. Продължаваш си казваш, но имаш цел, далечна. Вървиш и се оглеждаш, ще я намериш! Търсиш, нея есента, спираш и виждаш сивота, дошла е. Вали топъл дъжд, стоиш навън и си мислиш, време имаш. То е пред теб, но ти трябва да я хванеш. Ловиш звездите вечер, гледайки през малкия прозорец, ловиш мислите си. Времето не променяло мислите и чувствата. Действията променяли. Затова продължаваш да търсиш..
Знаеше, че Любовта Е Пистолет, Опрян в Слепоочието, но ти продължи.. И трябва да Я хванеш..!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Марков Todos los derechos reservados
