За деня нямаше планови операции. Доктор Тодорова прегледа отново графика, не, нямаше. Обади се и в частната клиника, в която работеше извънредно. И там не бяха предвидени. Винаги имаше вероятност да възникне нещо по спешност, но… Татяна Тодорова се чувстваше уморена. Позвъни на завеждащия с молбата да ползва деня, а ако възникне спешна да повикат колегата и – Петров. Знаеше, че екипа го недолюбва, но… и тя имаше нужда от почивка. Напоследък и се беше събрала твърде много работа, твърде много лични проблеми, за които покрай ангажиментите си все не и оставаше време да помисли. Нищо, днес щеше да посвети деня изцяло на себе си, да направи всички онези неща, които обичаше да прави някога, а все не и оставаше време, да се поразходи сама, или да пазарува, или просто да остане някъде насаме… с мислите си… Качи се в малкото рено, което караше от години и потегли. Болницата, в която Татяна работеше като анестезиолог, бе на края на града. Излизайки на улицата, за миг се замисли – дали да поеме в ...