Самотният хижар

  Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.

  Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше да остане сам в планината. Нямаше какво да направи, всички пътеки отдавна бяха затрупани. А му се искаше да бъде сред хора, искаше му се поне да си поприказва с някого. Още една въздишка се изплъзна от устните му. Най-самотен се чувстваше по празниците.

  Точно когато се канеше да си сипе трета ракия, нещо изтопурка отвън. Той се стресна, скочи от стола и се приближи до прозореца. Не видя нищо, а и не му се вярваше да е дошъл някой заблуден турист. Помисли си, че от покрива се е свлякъл сняг. Нещо обаче го тревожеше и той реши да излезе отвън, за да провери какво става.

  Снежната пелена покриваше дворчето пред хижата. Дори купчината нацепени дърва беше изчезнала в белотата. Хижарят погледна в ляво и замръзна. В една от преспите се виждаха очертанията на човек. Сякаш някой беше паднал от небето, забивайки се дълбоко в снега.

  Хижарят се приближи предпазливо. Спомни си как се пльосваше по гръб в снега като малък. С разперени ръце и разкрачени крака. Точно такива бяха очертанията в снега.

  Сърцето му започна да препуска бясно, когато откъм дупката долетя стон. Той се приближи и предпазливо разрови снега. Показа се ръка. Малка, бяла, женска ръка. Беше отпусната като счупено крило на птица. Той започна бързо да разравя снега. Появи се лицето на жената – красиво и миловидно, обрамчено от дълга черна коса. Очите й бяха затворени, а миглите й потрепваха едва доловимо.

  – Господи! – възкликна хижарят. – Добре ли сте? Как се озовахте тук?

  Жената не отговори, само простена жално.

  – Чувате ли ме? Какво се е случило?

  Тя с мъка вдигна клепачи и го погледна с дълбоките си кафяви очи. Изглеждаше напълно объркана.

  – Кажете нещо, моля Ви! – каза уплашено хижарят.

  Устните й потрепнаха лекичко.

  – Паднах – прошепна тя учудено и опита да се надигне. Хижарят я хвана за ръцете и я измъкна от преспата.

  Жената беше облечена в дълга бяла копринена рокля и червени кожени ботуши с висок ток. Дрехите й беше съвсем неподходящо за планината.

  – Не ви ли е студено. Как така с такива дрехи в планината? – попита шокираният хижар.

  – Свикнала съм – промърмори жената и опита да се изправи на крака. Левият й крак обаче се огъна и тя щеше да се строполи в снега, ако хижарят не я беше подхванал през кръста.

  – Ох, как боли само! – каза с треперещ глас жената и се хвана с две ръце за рамото на хижаря. Тогава той забеляза, че лявото й стъпало е неестествено извито навътре.

  – Кракът ви е… – започна той, но се спря, защото в главата му изникнаха хиляди въпроси. Не можеше да разбере как тази облечена като за бал жена се беше озовала високо в планината.

  – Да. Счупен е – изсъска през зъби тя. – Можете ли да ми помогнете?

  – Разбира се – отговори хижарят, а след това се наведе и я вдигна на ръце. – Само ми кажете как така …

  – Утре ще говорим – сряза го тя. – Нали разбирате, че сега хич не ми е до обяснения.

  – Но…

  – Утре, хижарю! – Сега не ми се говори, а и толкова ме боли кракът, че…

  Хижарят преглътна хилядите си въпроси и занесе жената вътре. Сложи я на едно легло и мушна възглавница под главата й.

  – Дайте да видя крака ви.

  Жената не отговори, само изпъшка и затвори очи. Макар и доста бледо, лицето й беше чудно красиво.

  Хижарят внимателно изхлузи ботуша от крака й. Тя стисна зъби и дори не изохка. Беше отворила очи и гледаше зареяно в тавана.

  – Имайте ми доверие. Знам какво правя. – каза той. – Ще се опитам да наместя крака ви, но трябва да не мърдате.

  Жената кимна и стисна ръцете си в юмруци. Хижарят хвана здраво нежния й глезен и дръпна рязко. Тя изпищя и изви гърба си в дъга.

  – Не мърдайте!

  На третото дръпване счупените кости изпукаха и застанаха в естественото си положение.

  – Готово – каза хижарят и избърса потното си чело с длан.

  – Благодаря за добрината, хижарю.

  Той сложи летви от двете страни на счупения й крак и ги привърза с помощта на бинт. Когато свърши, видя, че жената е заспала с усмивка на уста. Той също се усмихна, а после зави странната гостенка с едно одеало и отиде до камината. Постоя там около час, като от време на време поглеждаше към спящата. След това отиде да си легне.

  Когато се събуди на следващата сутрин, хижарят видя, че жената я няма. На леглото лежеше картичка, на която пишеше:

  Благодаря, хижарю!

  Без твоята помощ нямаше да оцелея. Имам един подарък за теб. Може би ще ти се стори малко странен, но сега е векът на информацията, нали знаеш. Поразпитах тук-там и разбрах, че приятелката ти от ученическите години Ирина много копнее да те види. Тя все още те обича. Развела се е преди две години и сега е много самотна. Като теб, впрочем. Сигурна съм, че чувствата ти към нея не са угаснали. Аз ги усещам тези работи. Вярвай ми ;).

  За мен не се тревожи. Добре съм. Кракът ми вече е гипсиран, а Дядо Коледа ми подари патерици. Трябва да внимавам да не падна пак от шейната.

Весела Коледа!

  Снежанка