Сан Шанжман
Възложиха ми да арестувам Путин. Кофти задача, ако питате мене, но аз съм разследващ полицай, стоя по-горе от оперативните и затова трябва да давам пример.
– Кой Путин? – попитах, за да си запиша детайлите за него в тефтера. Путиновци много.
– Владимир Владимирович – отговориха ми. – Ще го търсиш във Филиповци, край Околовръстното.
– Циганин ли е? Разпознаваеми белези? Колко е висок в сантиментри?
Не ми отговарят. Значи е циганин. Тях ги измерват в инчове, чувал съм: евроатлантици били откъм ръст и равнопоставеност. И всичките с белези. И специфична миризма.
Уточняват шефовете обаче:
– Не ти възлагаме да измерваш нивото на река Дунав. Души! Соншонжмо?
Това, последното, за Дунава, не го схвавах изцяло. От колеги разбрах, че този Путин го търсят по целия свят. Значи, допускам, в моя район е най-вероятно да го открият. Да го гепя аз: това, демек, ми е възложено. Защо не? Ще душя.
Изкарах три нощи наряд. Освен едно очаквано убийство, четири изнасилвания, пет грабежа и пет-шест разменени наркотици, ако изключим пътните произшествия, по време на моя наряд не се случи нищо особено. Соншонжмо. Егати думата. Проверявахме всички потенциални убийци, изнасилвачи, обикновени джебчии и особено наблягахме на уж изнасилените циганки, но нищо. Тоя циганин беше по-различен от другите.
Докладвах на началството.
– Путин не е циганин – уведоми ме той неубедително. – Двайсет и четири часа ти давам за сън и отново на пост. Предоставяме ти повече данни, отколкото са нужни, за да изпълниш задачата. Стегни се!
Значи, допускам, вероятността този Путин да се яви във Филиповци е много близка. Трябва да душя повече.
Счупиха витрината на един магазин, но не предприех нищо. Нито един от вандалите не ми приличаше на Путин. Поисках снимков материал, но ми казаха, че в момента не разполагат. Когато снех самоличността на грабителите, ги освободих, защото те бяха обикновени престъпници. Никой не ги търсеше.
Търсеха Путин моите хора.
Това отне доста време. От Филиповци ме прехвърлиха във Факултето, предположиха, че било възможно този Путин да се крие в по-академично циганско предградие. Взех и патрулка, защото като нищо този Владимирович може да е собствено въоръжен с атомно оръжие. Проверявах личните карти на физически и юридически лица, за щяло и нещяло. Повече за нещяло. Не открих лице с такава самоличност. А лицата без лични карти или с изтекла валидност ги пусках, защото никак не бяха трезви, за да предизквикат укор.
За всичко докладвах.
В полицейския бизнес най-досадното нещо са докладите. Пишеш като Хемингуей, а никой не те чете като него.
Накрая шефът ме извика да ме смъмри:
– Сума ти време висиш, дремеш и въртиш опашка по Околовръстното – и нищо! Боклук!
– Тъй вярно – отговарям. – Съвсем нищо.
– Знаеш ли кого търсиш?
– Съвсем не. – Хубаво е, когато си откровен. Личи по достолепието на гласа ти.
– Това е очевидно. Чуй ме, момче: имаме заповед, европейска, да арестуваме президента на Русия, еле па ако се яви в Европейския съюз. Ясен ли съм?
– Съвсем не, господин началник.
– Това исках да чуя. Добре. Продължавай издирването.
Щом е президент на Русия, ще го намеря в интернет, рекох си. Там ще пише кога ще посети я Филиповци, я Факултето. Щом не е хептен циганин, значи няма родствени връзки в моя район, а ще се яви по друга нужда. От личен опит знам, че в тези два квартала има три хубави мургавелки. За тях лично съм осведомен чрез съприкосновение по професионална нужда. Независимо от псевдонима, опитът ми подсказваше, че Путин е мъжко име. Обследвах момичетата детайлно, но досег по тях от президент не установих дерматологично.
Обаче на туй отгоре ми се скапа джиесема. Пък и нета хич го няма напоследък. Как може да работиш във Факултето без връзка със сателитите в Космоса? Никак. Следователно, ще работя с данните от службата, никой не ми плаща да търся данни за издирваното лице в интернет. Интернетът сам си го плащам. Вестниците – също. Значи, търся физическо лице. Президент. На някаква си Русия. Не е циганин. Това е повече от достатъчно.
Изобщо не докладвах по радиостанцията, че пред мен извършиха вандалския обир на клона на банката отсреща. Изнасяха пари в чували, от пето районно им помагаха, а накрая, когато все пак стана ясно, че съм бил там, на местопроизшествието, всички се съгласиха, че моето предназначение е било друго. Аз не бива да виждам всичко, което наблюдавам. Задачата на един разследващ полицай е да гледа работата си и да не вижда нищо друго. Без емоции.
Вече два месеца следя Путин тъдява – никакъв го няма. За усърдието ми ме повишиха. Много се надявам такъв човек изобщо да няма по тези места, защото ако продължава така, скоро ще стана полицейски началник. А може и да се пенсионирам, докато издирвам този човек.
Президент бил на Русия. И от кога? Първо да се легитимира, после ще видим. Знае, че го търся, предполагам. Какво тогава чака? Ще се разберем някак. Саншанжман е положението.
© Владимир Георгиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодря, Petar stoyanov, Дочка.
-
" А може и да се пенсионирам, докато издирвам този човек."
Забавно ми беше! Браво! -
Започнах от тук да чета пропуснатото... Имаше едно такова никакво ''смешен плач'', но си е истинско, по нашенски. Добре , че няма и ''шерше ла фам''.
-
Благодаря, Виолета.
-
Прекрасно чувство за хумор.
-
Блаодаря за емотикончето, Пепи.
-
😇
-
Благодаря, Младене (страхотен филм, нали е по Оруел - да го гледат младите), Силве - благодаря от сърце, Акеми - радвам се, че съм те разсмял, ИнаКалина - благодаря, Пепи - об уравне реки Дунай в сантиметрах: болшое спасибо, благодаря, Маргарита.
-
Супееер!
-
Уровне реке Дуная в сантиметрах относиться францускоми багетами как магистралльI в километрах к желтами павтами
-
Аааа, то във Филиповци и Факултето го нямало, защото бил отишъл в друга държава https://twitter.com/ricwe123/status/1642416905897099264?s=20
-
Най-после нещо написано с вкус...чакам за изборите в България, те вече са по-интересни от световното по футбол или за актьора на годината с най-висок годишен доход, или какво мисли принц Салман за цената на френската багета на ШанзделизЕто. Усмихна ме.
-
И мен разсмя, макар точно днес да съм скапана от умора.
-
Страхотен! Разказ - фурия. Нека има повече такива.
-
Успя да ме разсмееш, Владимире.
Тези дни все ми беше криво, но след твоя разказ ми олекна.
Путин е като Грифин. Сещаш се за кой Грифин говоря. Малко е и като във филма Бразилия на Тери Гилиъм в прословутата сцена с вестниците и вятъра с Джонатан Прайс. Поздравявам те за талантливото перо!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
