Не звъни, чух те… А, ти ли си? Какво има?... Каквооо?... Бе, ти… Звъниш по обяд, разваляш ми спокойствието за някакво си сатърче? Не ти ли е неудобно?!

Да, да – зная, твое е. Ще ти го върна… Баш сега няма да е, имам друга работа… Как „каква“? Моя си работа… И няма да я прекъсна заради егоизма на някакъв си, сетил се за сатърчето си…

Че какво като е твое? Ще свърша с него, ще ти го върна някой ден… Ей, ама ти си наистина голям тарикат! Какво като ти трябва? Да, зная – помня още, че е твое… Да, няма да го взема…

И какво като е минал месец… Добре де – месец и половина… Ми, трябва ми… Как да си купя? Ти знаеш ли колко струва? Това не е предмет за ежедневието, трябва само понякога… Да, и на теб може би ти трябва, разбирам… Макар да не съм сигурен – не се ли правиш на нуждаещ се, за да ме тормозиш с капризи… Ама прояви човещина, изчакай… Какво като е твое, бе човеко? И аз имам нужда… Каква нужда ли? Ами обичам агнешки главички, а тоя сатър е удобен за цепене… Е, сега не ям – оня ден ядох, мисля в събота да си взема… Ми, ще почакаш – ей я де е съботата… Пък знае ли се – може и после да ми трябва… А на теб за какво ти е? Не, не те разпитвам, но мисля, че си длъжен да кажеш защо ще ти е, пък аз ще реша толкова ли е необходимо да ме вдигаш от масата… Да, бе – казах, наясно съм, че е твое… Ама и ти малко се поосвести… Стига с тоя егоизъм, стига с това тесногърдие…

Чакай! Къде влизаш? Това е моят апартамент! Събуй си обувките… Не пипай прахосмукачката… А, да – беше ми я дал по Коледа за едно почистване… Ама и утре жената ще чисти, ще й трябва… Оппа, вземай сатърчето и заминавай… Стой! Стой! Тия двата стола ще ти ги донеса още утре… Или в неделя…

Крадец! Нахалник! Егоист! Ама си един алчен… Срамувам се, че си ми съсед…

Здрасти, бай Димо… А, оня Мишо си прибира някои неща… Бай Димо, абе моят телевизор нещо малък ми се вижда, а довечера има финал по футбол… Та – да ми заемеш телевизора си? Само за мача?! А? Знам, свестен човек си, открит, душевен – не си като тоя егоист със

сатърчето…