9.05.2023 г., 9:37

Сатърчето

494 1 5
2 мин за четене

Не звъни, чух те… А, ти ли си? Какво има?... Каквооо?... Бе, ти… Звъниш по обяд, разваляш ми спокойствието за някакво си сатърче? Не ти ли е неудобно?!

Да, да – зная, твое е. Ще ти го върна… Баш сега няма да е, имам друга работа… Как „каква“? Моя си работа… И няма да я прекъсна заради егоизма на някакъв си, сетил се за сатърчето си…

Че какво като е твое? Ще свърша с него, ще ти го върна някой ден… Ей, ама ти си наистина голям тарикат! Какво като ти трябва? Да, зная – помня още, че е твое… Да, няма да го взема…

И какво като е минал месец… Добре де – месец и половина… Ми, трябва ми… Как да си купя? Ти знаеш ли колко струва? Това не е предмет за ежедневието, трябва само понякога… Да, и на теб може би ти трябва, разбирам… Макар да не съм сигурен – не се ли правиш на нуждаещ се, за да ме тормозиш с капризи… Ама прояви човещина, изчакай… Какво като е твое, бе човеко? И аз имам нужда… Каква нужда ли? Ами обичам агнешки главички, а тоя сатър е удобен за цепене… Е, сега не ям – оня ден ядох, мисля в събота да си взема… Ми, ще почакаш – ей я де е съботата… Пък знае ли се – може и после да ми трябва… А на теб за какво ти е? Не, не те разпитвам, но мисля, че си длъжен да кажеш защо ще ти е, пък аз ще реша толкова ли е необходимо да ме вдигаш от масата… Да, бе – казах, наясно съм, че е твое… Ама и ти малко се поосвести… Стига с тоя егоизъм, стига с това тесногърдие…

Чакай! Къде влизаш? Това е моят апартамент! Събуй си обувките… Не пипай прахосмукачката… А, да – беше ми я дал по Коледа за едно почистване… Ама и утре жената ще чисти, ще й трябва… Оппа, вземай сатърчето и заминавай… Стой! Стой! Тия двата стола ще ти ги донеса още утре… Или в неделя…

Крадец! Нахалник! Егоист! Ама си един алчен… Срамувам се, че си ми съсед…

Здрасти, бай Димо… А, оня Мишо си прибира някои неща… Бай Димо, абе моят телевизор нещо малък ми се вижда, а довечера има финал по футбол… Та – да ми заемеш телевизора си? Само за мача?! А? Знам, свестен човек си, открит, душевен – не си като тоя егоист със

сатърчето…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...