Сега какво? Стоим тук един срещу друг и всеки се чуди накъде да поеме. Но в която посока и да тръгна, сигурнa съм, че пътищата ни никога вече няма да се пресекат. И това ме прави щастлива... Ти се постара да очерниш живота ми и до някаква степен успя. Успя да ме накараш да мразя света, да мразя себе си, но не мога да мразя и теб! Просто не си струва. Ако съм научила нещо полезно от теб, това е, че злото не винаги побеждава, защото колкото и да не искаш да признаеш, аз победих. Отърсих се от теб, откъснах коварния трън на злобата, който ти безмилостно заби в сърцето ми, изкорених го и го захвърлих на бунището, както смятам да направя и с теб. Аз победих егоизма ти и се излекувах от душевните рани, които ми нанесе. Не отричам, че ми беше много трудно - ти се бе постарал добре с мен, почти ме беше направил свое копие, но аз осъзнах и се оправих. Не ме интересува какво ще се случи оттук нататък, не искам да знам какво мислят хората. Единственото нещо, което сега има значение, е собственото ...