12.08.2007 г., 1:02

Сбогом!

1.1K 0 1
1 мин за четене
Сега какво? Стоим тук един срещу друг и всеки се чуди накъде да поеме. Но в която посока и да тръгна, сигурнa съм, че пътищата ни никога вече няма да се пресекат. И това ме прави щастлива... Ти се постара да очерниш живота ми и до някаква степен успя. Успя да ме накараш да мразя света, да мразя себе си, но не мога да мразя и теб! Просто не си струва. Ако съм научила нещо полезно от теб, това е, че злото не винаги побеждава, защото колкото и да не искаш да признаеш, аз победих. Отърсих се от теб, откъснах коварния трън на злобата, който ти безмилостно заби в сърцето ми, изкорених го и го захвърлих  на бунището, както смятам да направя и с теб. Аз победих егоизма ти и се излекувах от душевните рани, които ми нанесе. Не отричам, че ми беше много трудно - ти се бе постарал добре с мен, почти ме беше направил свое копие, но аз осъзнах и се оправих. Не ме интересува какво ще се случи оттук нататък, не искам да знам какво мислят хората. Единственото нещо, което сега има значение, е собственото ми АЗ. И повярвай ми, ще направя всичко възможно за да го усъвършенствам. Първата стъпка е да те изхвърля от живота си, така, че по-добре си тръгни сам! Не ме мрази, аз изобщо не те мразя, въпреки че имам основание. Ти просто си ми безразличен и ако имаш поне капка достойнство, в този момент ще замълчиш. Омръзна ми и ужасния ти характер. Затова тръгвам и ти желая щастие, което ще постигнеш само ако се промениш! Сбогом!
===============================================================

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Калинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...