12.08.2007 г., 1:02

Сбогом!

1.1K 0 1
1 мин за четене
Сега какво? Стоим тук един срещу друг и всеки се чуди накъде да поеме. Но в която посока и да тръгна, сигурнa съм, че пътищата ни никога вече няма да се пресекат. И това ме прави щастлива... Ти се постара да очерниш живота ми и до някаква степен успя. Успя да ме накараш да мразя света, да мразя себе си, но не мога да мразя и теб! Просто не си струва. Ако съм научила нещо полезно от теб, това е, че злото не винаги побеждава, защото колкото и да не искаш да признаеш, аз победих. Отърсих се от теб, откъснах коварния трън на злобата, който ти безмилостно заби в сърцето ми, изкорених го и го захвърлих  на бунището, както смятам да направя и с теб. Аз победих егоизма ти и се излекувах от душевните рани, които ми нанесе. Не отричам, че ми беше много трудно - ти се бе постарал добре с мен, почти ме беше направил свое копие, но аз осъзнах и се оправих. Не ме интересува какво ще се случи оттук нататък, не искам да знам какво мислят хората. Единственото нещо, което сега има значение, е собственото ми АЗ. И повярвай ми, ще направя всичко възможно за да го усъвършенствам. Първата стъпка е да те изхвърля от живота си, така, че по-добре си тръгни сам! Не ме мрази, аз изобщо не те мразя, въпреки че имам основание. Ти просто си ми безразличен и ако имаш поне капка достойнство, в този момент ще замълчиш. Омръзна ми и ужасния ти характер. Затова тръгвам и ти желая щастие, което ще постигнеш само ако се промениш! Сбогом!
===============================================================

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Калинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...