Сбогом или не
Всичко е към края или началото, вече и сам не зная. Каже ли не, ще ме прободе. Не издържам, за какво да живея? Тук загубих, тоз път не ще спра, сбогом, роднини; сбогом, приятели; сбогом, скъпа... Засилих се към ръба, чакаха ме 2000 метра падане, след това - край на всичко.
- Спри, не скачай. - каза някой, не се обърнах, а продължих. Малко преди да скоча, той ме хвана, дръпна ме и паднах на земята. Скочих вбесен, очите ми горяха.
- Защо ме спря?
- Не е хубаво това, което правиш.
- Нямам място тук. - казах и пак се засилих да скоча.
Той отново ме спря. Изправих се и го огледах. Целият бе в бяло, висок, силен, с остър поглед. Сякаш в тоз ден бе пълна противоположност на мен самия - аз бях в черно, с изгубен поглед и с липсваща сила... Гледаше ме, сякаш ме познаваше от години. Но това не ме интересуваше, аз бях решил да приключвам.
- Махни се от пътя ми или ще пострадаш! – изсъсках.
- Ще мръдна, но не днес.
- Защо, кой си ти, че да ти пука за мен?
- Аз съм ангел, името ми е Н ...