Здравей, любов!
Пиша ти, за да ти разкажа за мен. Не, ти не ме познаваш вече! Аз съм друг, различен човек, не, не съм човек - половинка съм само... Любовта ми е изпълнена с клишета, пустош, пресъхнал кладенец. Странно нещо е животът, докъде ме докара и какво ли още предстои. Като алфа и омега аз намирам тука своя край, след любовна мъка, своя пристан ще дочакам аз. Няма да ти казвам, че виновният съм аз, ти не би разбрала. Като луд съм в търсене на себе си, но до себе си не стигам, а само сянка намирам. Объркан, лутам се из мойте чувства - само скърби, емоции и студ. В мойто сърце настъпи зима, друг сезон не ще да има. Аз не искам повече цветя и слънце, те носят само спомени. Носталгия не ми е нужна, аз имам си достатъчно от всичко що направи ме такъв човек. Не, не съм злодей, познавам всичко твое, мое, наше... разстояние, море и суша, хора и беди, нищо не би ме спряло, ако още те обичах, разбери!
© Мария А Todos los derechos reservados