24 mar 2009, 19:47

Сбогом на щъркелите

  Prosa » Relatos
898 0 0
1 мин за четене

                             Сбогом на щъркелите

 

 

            - Мамо, мамо, щъркелите дойдоха - цяло ято са! Мамо, виж ги колко са красиви! Мамо, ще ги нарисувам!

          Всред небесната синева летяха в колона бели щъркели, а клюновете им, огрени от слънцето блестяха в ярко оранжево. Малката Катя остави куклите с които играеше на двора и затича след ятото, което се изгуби от погледа й зад ъгъла на къщата им.Катя продължи да тича, докато излезе на поляната пред къщата, търсейки с очи щъркелите.Тя отново ги видя и радостно извика, но... в този миг викът замря на устните ú...

           Срещу красивите птици в небето се носеха сиви, стоманени самолети и тътенът им започна да бучи в детските ú уши. Катя разтвори широко очи, сви малките си ръчички в юмручета и ги притисна до главата си. От един от  самолетите се отдели бомба и полетя към земята. Миг след това на мястото на което стоеше Катя зейна огромна яма. Наоколо се посипа пръст, изровена от падналата от самолета бомба и замириса на изгоряло.

            Щъркелите на Катя отлетяха ненарисувани...

 

                          *             *            *

            В кабината на самолета войникът забеляза реещото се в небето щъркелово ято и неволно възкликна:

- Я, щъркели!

Пред очите му изплува усмихнатият образ на Кейти - неговата малка сестричка, която много обичаше тези красиви птици и често ги рисуваше. Войникът си помисли: "Когато се прибера у дома, непременно ще разкажа на Кейти за тази среща в небето с белите щъркели..."

             Но в този миг войникът чу команда: "Огън!"

             Без да мисли, той послушно дръпна ръчката пред себе си и към земята полетя бомба.

- Защо направи това, войнико?

- Защо не помисли?

    - Защо уби малката Катя? И тя като твоята любима сестричка Кейти обичаше да рисува белите щъркели...

 

                            *            *            *

              На всички деца, загинали при бомбардировките на бивша Югославия и навсякъде по света, където се водят безсмислени войни... и може би на техните неволни убийци, също деца, ЗАБЛУДЕНИ да изпълняват чужди заповеди!

 

30.08.99 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Дор Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...