24 mar 2009, 19:47

Сбогом на щъркелите 

  Prosa » Relatos
797 0 0
1 мин за четене
Сбогом на щъркелите
- Мамо, мамо, щъркелите дойдоха - цяло ято са! Мамо, виж ги колко са красиви! Мамо, ще ги нарисувам!
Всред небесната синева летяха в колона бели щъркели, а клюновете им, огрени от слънцето блестяха в ярко оранжево. Малката Катя остави куклите с които играеше на двора и затича след ятото, което се изгуби от погледа й зад ъгъла на къщата им.Катя продължи да тича, докато излезе на поляната пред къщата, търсейки с очи щъркелите.Тя отново ги видя и радостно извика, но... в този миг викът замря на устните ú...
Срещу красивите птици в небето се носеха сиви, стоманени самолети и тътенът им започна да бучи в детските ú уши. Катя разтвори широко очи, сви малките си ръчички в юмручета и ги притисна до главата си. От един от самолетите се отдели бомба и полетя към земята. Миг след това на мястото на което стоеше Катя зейна огромна яма. Наоколо се посипа пръст, изровена от падналата от самолета бомба и замириса на изгоряло.
Щъркелите на Катя отлетяха ненарисувани...
* * *
В каби ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Дор Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??